Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Това беше, което научихме за Йония с връщането ни от Ерикс. Откровено трябва да призная, че не скърбях особено за Милет, тъй като се бях примирил с участта му още когато напускахме Ладе. Все пак струваше ми се жалко, че с гибелта на града в живота ми наистина окончателно бе свършило славното време на разкош и изтънченост. Потъгувахме няколко дена с Дорией и поляхме земята с виното на Танаквил в чест на Милет, но не отрязахме косите си, тъй като сметнахме, че това би било по-скоро двуличие от наша страна.

Най-вярната преценка за случилото се чухме от устата на Дионисий.

— Атиняните все още не са покорени — заяви той, — макар много хора да се кълнат, че великият цар на персите лично участвал в похода, та да отмъсти на Атина заради Сарди. Но за това ще са му нужни години. Първо на персите ще им се налови да укрепят владенията си на островите, а и походът към Гърция, отвъд морето, изисква по-продължителна подготовка. Но хората говорят, и на това вярвам, че великият цар сам е заповядал на царедворците си от време на време да му шепнат на ухото: „Господарю, не забравяй Атина!“ Ето как виждам нещата… — въздъхна Дионисий, като ни гледаше с големите си влажни очи. — След падането на Милет Източното море може да се приеме вече за финикийско, а всички йонийски кораби са пленени от персите. Ако Гърция бъде покорена, независими ще останат само западните земи, тези, които са между Картаген и земите на тиренците. Ето защо трябва колкото се може по-скоро да потеглим към Масилия. Макар че, ако боговете ни дарят с дълъг живот, някой ден бихме могли да бъдем свидетели на алчни персийски нападения дори там.

Микон възрази с негодувание:

— Преувеличаваш, Дионисий! Доколкото ми е известно, никой досега не е могъл да завладее целия свят — дори Египет и Вавилон не са могли да постигнат подобно нещо. Не вярвам Дарий, царят на персите, да успее да победи например скитите.

Дорией отвърна ядно:

— Млъкни, лечителю! Какво разбираш ти от война?! Скитите не могат да бъдат покорени, защото те не се спират, а чергаруват от място на място със стадата си. Те нямат държава и победата над тях не носи почести за никой воин. А що се отнася до стремежа да се завладее целия свят — това ми е съвсем понятно. И сега според мен са настъпили такива времена, че това може да се осъществи. Сигурно са прави гърците, които са постъпили на служба при великия цар на персите и са започнали да се наричат „безсмъртни“ и „непобедими“. Но моята съдба е друга: аз трябва с оръжие в ръка да си възвърна бащиното наследство. — Поумълча се, като хапеше устни, но най-накрая се обърна към Дионисий:

— Дионисий от Фокея, аз ценя високо успехите ти и умението ти в морските сражения. Може би няма по-хитър военачалник от теб. Аз съм роден да се бия на суша и мен ме интересуват само такива битки. Не е далече времето, когато ще се реши съдбата на Гърция. Тъй че, питам, не е ли длъжна Западна Гърция, докато не е късно, да се подготви добре за среща с неприятеля? Като начало може да се завземат Сегеста и Ерикс и да се унищожат картагенските селища в Сицилия.

Отговорът на Дионисий беше доста миролюбив:

— Дорией, не те разбирам. Не си ти първият и не си последният, който се опитва да извърши подобно нещо. По полетата около Сегеста гният костите на фокейците. По време на пътешествието си може би си се убедил в това. Разбирам, че си почел и гроба на баща си. И въобще — продължи Дионисий, като се почеса по главата, — няма защо да си губим времето с празни приказки. Най-добре е да тръгваме към Масилия и да си основем там колония или на устието на голямата река, или на иберийското крайбрежие — напук на картагенците.

Дорией стана и взе да се разхожда напред-назад из залата за пиршества на Танаквил. Накрая той се спря пред Дионисий и втренчи поглед в него.

— За последен път те питам, Дионисий от Фокея — каза тържествено той, — окончателно ли си решил да плаваш към Масилия, да събереш всичките си хора и да забравиш за борбата за свобода?

Дионисий се удиви на въпроса му и му отвърна също с въпрос:

— Дорией, досега само отпивахме от виното — не ни предложиха много. Нима си се напил от толкова малко вино? Или съм много уморен, или изобщо не мога да те проумея.

При тези думи Дорией се разсърди не на шега. Той тропна с крак и извика:

— Турмс и Микон — вие сте свидетели! Този негодник обиди дома ми и жена ми!

Дионисий разбра, че Дорией търси повод за свада, затова се усмихна добродушно и попита:

— Нима все още ударът с весло по главата ти по време на боя при Ладе си казва думата, Дорией? С какво съм оскърбил дома ти и жена ти, ако изобщо това е твой дом и тя изобщо е твоя жена?