Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Танаквил покани Арсиное в носилката си. Спускането не беше лесно, тъй че докато изминем половината от планинския път, слънцето беше вече в зенита си. Небето заслепяваше очите ни с дълбоката си синева, а плясъкът на вълните под нас сякаш приканваше корабите да излязат в открито море. Горите се бяха раззеленили, а в долината пред нас видяхме впрягове от черни и бели волове да теглят плугове. Селяните сееха жито в разораната земя, а наоколо ливадите пъстрееха от цветя.

Дорией погледна мрачно към воловете и каза:

— Тези волове са чиста порода. Сигурно праотецът ми Херакъл, когато победил царя на Ерикс, се е смилил над тукашните хора и им е дал чистокръвен бик за разплод.

Но като истински спартанец той с нищо повече не издаде тъгата си по загубеното наследство. Микон пък беше все още зле от виното и ни последва като насън. Качен на гърба на едно от магаретата, той се клатеше като чувал със зърно. Щом видя Арсиное, се обърна към нея с името „Аура“ и я попита дали е добре. Забелязах, че беше забравил за смъртта на жена си, или пък мислеше, че всичко е било само пиянски сън.

Аз през цялото време не се осмелих да заговоря Арсиное. Но когато се спряхме в долината, за да напоим животните, тя сама повдигна завеската на носилката и се обърна към мен с нежни думи:

— О, Турмс, колко сладък е въздухът на тази земя и колко необикновено вкусен е хлябът, зацапан с пепел. Никога не съм се чувствала толкова щастлива! Струва ми се, че наистина те обичам… Нали няма вече да ме караш да се сърдя, както тази сутрин, когато търсеше свада на всяка моя дума?

Поехме по пътя, който водеше към Сегеста, и се опитвахме да избягваме срещи с каквито и да било пътници. Добрахме се благополучно до Химера — уморени, но живи и невредими. Първото, което направихме по съвета на Дорией, беше да принесем жертва на Херакъл. Заклахме най-големия петел, който успяхме да намерим в града.

Връщането ни в Химера остана незабелязано. Петима бяхме, когато поехме на път, и петима се върнахме. Арсиное приличаше толкова много на Аура, тъй точно имитираше жестовете й и израженията й, че Микон продължаваше да я приема за жена си. Разбира се, Арсиное сигурно беше наблюдавала достатъчно дълго Аура в храма, когато тя прекара там една нощ, но все пак чудно беше, че Микон не забелязва нищо нередно. Слепотата му можеше да се обясни само с помътен разум — докато бяхме в Ерикс, той не правеше почти нищо друго, освен да пие. По време на обратния ни път няколко пъти ми се наложи да го прогонвам от ложето на Арсиное. След като пийнеше, той искаше от нея изпълнение на съпружеските задължения.

Дорией не придаваше никакво значение на случилото се. Като потомък на Херакъл той явно смяташе, че не е обидил особено Афродита, като е взел участие в отвличане на жрица на богинята.

Жителите на Химера си имаха свои грижи и затова не обърнаха особено внимание на завърналите се от Ерикс поклонници. Въпреки пролетните бури в града беше пристигнал кораб от Сиракуза с известието, че Милет е паднал. Цяла зима персите обсаждали града, след което най-накрая го завзели, разграбили и запалили. Част от населението било избито, а останалите били изпратени роби в Суза, след което градът бил окончателно сринат до основи. Великият цар на персите пожелал от бунтовния Милет да не остане и следа и военачалниците му изпълнили съвсем точно прищявката му, макар това да им струвало много усилия. Милет беше многохиляден град и за победата на персите са били нужни много каменохвъргачки и други бойни машини, както и хиляди гръцки роби, взети насила в персийската войска.

С другите йонийски градове персийският цар не постъпил чак толкова жестоко. Върнали им избраните от тях гръцки тирани и завоевателите разрушили само най-горните пристройки на градските им стени. Жителите на тези градове не бяха особено пострадали: говореше се само за десетки, а не за хиляди убийства, грабежи и опожарявания — обичайни забавления на пияните победители, които се случват дори и във войски с най-голям ред и чинопочитание, ако се състоят от представители на различни народи. Но самите гръцки тирани се оказали много по-жестоки, отколкото чуждите завоеватели. Говореше се за жестоки наказания, постигнали игралите танца на свободата. Смяташе се, че най-щастливи от всички са се оказали жителите, които навреме подготвили бягството си на запад и измъкването на семействата си на сигурно място.