Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Жалък знахар, как смееш да докосваш Арсиное! Никога не съм чувал нищо по-отвратително!

Обаче аз не позволих на Дорией да се нахвърли върху Микон. Скочих пред него, хванах го за раменете, разтърсих го и го попитах:

— Дорией, защо защитаваш целомъдрието и честта на Арсиное с такава ревност? Не е ли това единствено моя работа? Микон се е заблуждавал и постъпката му би могла да се извини, но какво ти дава право на теб да се увърташ около Арсиное? Обясни ми, преди да съм те удушил. Още веднъж те питам: как точно успя да я уговориш да ти помогне при завземането на Ерикс?

Дорией се закашля смутен и измънка:

— Аз не съм я уговарял, кълна се в боговете, Турмс! Тя си е просто такава — впечатлителна и прозорлива — и сама схвана желанието ми. Но нахалството на Микон ми се стори обидно. А какво лошо има, дори да съм я разпитал за Ерикс?

Идеше ми да се развилнея и да изпочупя всичко наоколо, но Дорией се опита да ме възпре:

— Турмс, бъди разумен, не сме сами! Защо да говорим за всичко това пред странични хора?

Той хвърли поглед на Дионисий, който от своя страна също се намеси:

— Мислите ти, Дорией, са безспорно интересни, но още повече ме интересува коя е жената, която е съумяла да докара до безумие трима достойни мъже.

В същия миг в залата влезе Арсиное, а зад нея пристъпваше, облечена в разкошни одежди и със скъпоценности на шията и китките си, Танаквил. При всяко нейно движение тежките гривни и огърлици подрънкваха, сякаш бяха доспехите на някой хоплит. Арсиное пък беше облечена доста скромно, дори по-скромно и оскъдно, отколкото ми се нравеше. Беше си сложила туника от извънредно тънък плат, която беше прикачена със златна игла само на едно от рамената й. Това облекло по-скоро подчертаваше тялото й, отколкото да го скрива. Гърдите й бяха полуоткрити и между тях блестеше селенитът, който й бях дал, окачен на златна верижка, явно етруска изработка. Верижката виждах за първи път и не знаех откъде се е взела.

— Привет, Дионисий, могъщи властелине на моретата! — любезно поздрави Арсиное. — Неизказана радост е да мога най-сетне да се срещна с теб. Слушала съм много за бойните ти подвизи и за богатствата, които си скрил в съкровищницата на тирана на този град.

Дионисий я изгледа изненадано, след което възкликна гневно, обръщайки се към нас:

— Вие полудели ли сте и тримата, че споделяте такива неща с жена? Да не ви е ухапало бясно куче, или е нещо още по-лошо?

Арсиное отпусна смирено глава:

— Ти си прав и аз наистина съм само немощна жена — прошепна тя. — Но повярвай ми, о, красиви Дионисий, че сърцето ми е свикнало да пази съкровените мъжки тайни и дори е много по-надеждно от хранилището на Кринип.

Тя се усмихна сладостно и аз изведнъж забелязах, че никога досега не бях виждал тази усмивка. Неизвестно защо, Дионисий взе да върти смутено очи и накрая каза:

— Единственото, на което успя да ме научи майка ми — тя беше робиня — е никога да не се доверявам на моряците. А пък аз знам от личен опит, че никога не трябва да се доверявам на жени. Да кажа тайната си на жена, е все едно да я извикам на пазарския площад. Но като гледам колко печални са очите ти, жрицо, започвам да се съмнявам и да мисля, че може би ти си изключение и че на теб трябва да ти се вярва.

— Арсиное — извиках аз, — не смей да го гледаш така!

Но думите ми не постигнаха никакво въздействие. Арсиное седна в края на ложето, на което се беше изтегнал Дионисий, и се вторачи в него с влюбен поглед. Танаквил счупи печата на нова амфора с вино и Арсиное стана, за да налее на Дионисий.

Когато пое чашата, видях, че ръката му трепереше и той разля няколко капки на пода. След като изпи на един дъх съдържанието й, той продължи речта си:

— Думите ти ме потресоха тъй много, жрицо, че забравих какво исках да кажа. Често са ме наричали силен и смел, но никой никога не ме е наричал красив. Обясни, какво искаше да кажеш, като ме нарече красив?

Арсиное кривна глава на една страна, вгледа се внимателно в чертите на Дионисий и заяви:

— О, господарю на моретата! Твоят поглед кара страните ми да порозовеят. Сигурно не е разумно жена да говори така пред мъж, но когато влязох, видях първо теб — със златни халки на ушите, с гъста коса и черна брада. Стори ми се, че виждам някой бог или някой титан. Мъжката красота е особена, тя съвсем не прилича на женската — продължи Арсиное. — Зная, че много жени харесват стройната юношеска красота. Но аз предпочитам като твоята красота, Дионисий. Харесват ми силните ти ръце и нозе, харесва ми черната ти брада, на която, ако се хвана и се провеся, ти може би дори не би забелязал! О, Дионисий, възхищавам се на големите ти блестящи очи! Мисля, че по-красив мъж от теб никога не съм срещала.