Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Гостенката се намръщи нетърпеливо и каза:

— Или съм слънчасала, или съм спала лошо. Ако не беше уважението ми към Танаквил, за нищо на света не бих дошла тук. А теб не те познавам. Какво искаш от мен?

Присвитите й очи се превърнаха в тесни процепи и видях, че бяха заобиколени от тънки бръчки. Но колкото повече я гледах, толкова повече успявах да открия именно образа, който ми се беше явил през нощта.

— Арсиное — отново прошепнах, — наистина ли не ме помниш?

Ъгълчетата на устните й затрепериха. Тя ме погледна без лукавство и най-накрая се усмихна.

— Турмс, о, Турмс! Значи истина е, че и на дневна светлина ти разпозна истинското ми лице? Ти наистина трепериш пред мен като смутен юноша! О, Турмс, ако знаеш само колко ме е страх!

Тя скочи от пейката и се хвърли устремно в обятията ми. Притиснах я и усетих трепета на крехкото й тяло.

— Арсиное, Арсиное… — шепнех аз. — Това си ти, да, това си ти…

Лицето й сияеше и на мен ми се стори, че прегръщам богинята. Над нас се простираше огромното синьо небе, а кръвта бушуваше в главата ми.

— Арсиное, за теб съм роден. Заради теб съм живял досега и заради теб съм сънувал всичките си странни сънища! Никакво покривало не можа да скрие от мен лицето ти. Ти сама ми го откри. Бих умрял с готовност в този миг! Покрай нас се носи като вихър времето и пълни със звъна си слуха ни. Но дори от прахта, дори изпод земята бих се изправил, за да те поема отново и отново в обятията си!

Тя сложи ръката си на гърдите ми.

— Размазваш багрилото ми и ми разваляш прическата… — укори ме нежно. Помълча и след това каза:

— Цяла нощ не съм мигнала. Сутринта се изкъпах и дълго се ресах, избирах дрехи и скъпоценности, за да изглеждам красива пред теб. Много се боях, че след като се събудиш, ще помислиш, че всичко е било само сън. Сякаш стрела прониза сърцето ми — говореше тя. — Треперя, когато ме прегръщаш, Турмс. А когато виждам на лицето ти усмивката на боговете, коленете ми се подгъват. Колко силни, колко красиви са ръцете ти, Турмс! Дръж ме по-здраво, за да не падна… А аз си мислех, че съм неуязвима. Мислех си, че мога да служа само на богинята!

Тя впи устни в шията ми, ухапа ме по гърдите и почна да се извива в обятията ми, докато иглата, която придържаше дрехата й, не падна и не откри кожата й. Вдигна се вятър и завъртя около нас отронените цветчета от овошките в градината, но никаква сила не можеше да ни раздели. В този миг всеки лесно би могъл да прониже и двете ни тела с копие — дори не бихме усетили. Накрая тя изстена леко, после се измести, отдръпна се леко и застина. Чак тогава се опомних и се огледах. Вихърът все така люлееше клоните на дърветата, а до най-близкото от тях стоеше Танаквил с развети от вятъра дрехи и ни гледаше като зашеметена.

— Вие сте полудели! — зашепна тя със страх в гласа си. — Дори не ви е дошло на ум да се скриете в храстите, както би изисквало приличието!

С треперещи ръце помогна на Арсиное да се изправи и да се облече. Вятърът се усили сякаш десетократно: откършени клони от дърветата се въртяха във въздуха заедно със снопове слама от градските покриви. Долу морските вълни побеляха от пяна, а откъм хоризонта се движеха огромни черни облаци.

— Навлякохте гнева на безсмъртните с неприличното си поведение! — извика Танаквил и в очите й заблестя завист. — Но богинята се смили над вас и ви обгърна в булото си. Дори и аз едва ви забелязах, макар да бях съвсем наблизо. Да не сте оглупели?

— Започва буря — казах аз, все още разтреперан. — Всъщност няма нищо странно в това. Бурята, която клокочи в мен, се носи над Ерикс.

Сякаш малко момиченце, Арсиное хвана Танаквил за ръката и я замоли:

— Прости ми, целомъдрена жено, и ми помогни да почистя дрехата си!

— Да отидем вътре — предложи Танаквил.

Тя заведе Арсиное в спалнята си, където вече ни чакаха топла вода и кърпи, тъй че и аз можах да се измия. След като добихме приличен вид, ние отхвърлихме всякакви церемонии и се разсмяхме дружно и тримата.

Танаквил избърса сълзите, които се търкаляха по бузите й от смеха, и каза:

— Нима не ти казах, Турмс, че тази жена е най-голямата развратница, която познавам? И все пак бях потресена до дъното на душата си, когато я слушах как стене в обятията ти. Ала не съм сигурна дали не се преструва, за да те подлъже и омае? Никога не вярвай на жените, Турмс! Тялото на жената мами също както очите и езика й.

Арсиное възрази с мила усмивка:

— О, Турмс, не вярвай на тази завистлива жена. Ти сам усети как затрепери под нозете ни земята и чу как стенеха подземните недра!