Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Ако все още можем да разсъждаваме — обади се Танаквил, — би трябвало да си съберем тихомълком нещата, да оседлаем магаретата и конете, да оставим прощални дарове на собственика на тази къща и да напуснем незабавно Ерикс. Аз и ти, Турмс, знаем най-добре каква беше причината за страшното нещастие, което сполетя града. Но ако мине малко време, жителите на града, а още повече жреците на храма, ще се досетят също за това.

В думите й имаше много смисъл, но като гледах Арсиное, меките й устни и лъчезарните й очи, разбрах, че не мога да се откажа от нея.

Заявих дръзко:

— Да, ние ще си тръгнем, но ти, Арсиное, трябва да потеглиш с нас на път.

Приятелите ми изгледаха учудени жрицата, а след това и мен, но аз побързах да прибавя:

— Вземи дрехите на Аура и приеми нейното лице. Всичко, което се случи, беше предначертано от боговете. Останките на Аура ще те заменят в храма, а в цялата тази суматоха из града няма да ни е трудно да те изведем от него.

Думите ми изумиха Арсиное. Тя смръщи вежди и възрази:

— Сам не знаеш какво говориш, Турмс! Ти си мъж и при това си ми чужд. Как бих могла да ти се доверя, без да те разбирам и без да те познавам? Аз съм жрица на Афродита от Ерикс и имам високо положение. Не всяка жена може да се сдобие с толкова високо място като моето. А ти ми предлагаш да се откажа от разкошния си живот, от скъпоценностите и богатите одежди на богинята, само за да те последвам като просякиня и само защото, измъчена от дългата зима, се поддадох на слабостта си?! Да, аз наистина трябва да се боя от теб, да избягвам силата, която притежаваш и която ме направи тъй безпомощна пред теб! — Тя докосна умоляващо ръката ми: — О, Турмс, не ме гледай с упрек с тези твои бадемовидни очи! Знаеш как гасна по теб, как въздишам! Но скоро ще дойде богинята, ще настъпят пролетните празници и веселието ще ми помогне да те забравя. Бъди благоразумен и не ми разбивай сърцето, като ми предлагаш това, което така или иначе не мога да изпълня.

Чувствайки, че главата ми се тресе от ярост, аз казах:

— Но ти преди малко се кълнеше в името на богинята, че не можеш да живееш без мен!

Арсиное ме погледна разстроена, тропна с крак и наведе глава.

— Преди малко си е преди малко — каза тя, — а сега си е сега. Тогава наистина мислех така и не те лъжех. И сама не разбирам как можах да се влюбя толкова много в теб. Но сега всичко изглежда както преди и няма нужда да го разкрасяваме. Дори взе да ме боли главата, да ми парят очите и нещо натежа в гърдите ми. О, богове, от дръзкото ти предложение ми прилоша.

Танаквил се намеси:

— Нима не разбираш, безумецо! Та тя е робиня на богинята. Ако я отвлечеш от храма, целият Ерикс ще ни погне по петите.

Микон допълни:

— Точно така, Турмс. Не зная за какво става дума, но недей да се намесваш в божествени неща. Не си дори посветен.

Заповядах му да си затвори устата и се обърнах към Арсиное:

— Робиня ли си или си свободна?

Тя не посмя да ме погледне в очите, а само промълви:

— Какво значение има това? Ще ме презреш ли, ако съм робиня?

Изпитах отчаяние, но казах:

— Има голямо значение дали си родена робиня или дали си била продадена в робство, когато си била дете. Освен това, човек, дори да е роден роб или робиня, може да получи свободата си, ако се отдаде на някой от боговете и ако бъде признат за жрец или жрица.

Танаквил изгуби търпение и изсъска:

— Дорией, удари, ако обичаш, Турмс по главата, за да млъкне престъпната му уста, а ти, жено, върви в храма, откъдето си дошла и където ти е мястото!

Арсиное се упъти с бързи крачки към храма, но изведнъж се обърна и извика:

— А къде е слънчобранът ми? Много държа на него и се страхувам, че съм го изгубила безвъзвратно поради бурята. Бях го забравила в градината.

Казах, че сигурно вятърът го е отнесъл, и тя се разплака и се завайка, че не би трябвало да губи толкова ценна вещ. Изтичах в градината, за да видя дали няма да намеря слънчобрана й и наистина, намерих го заклещен между две дървета, но платът му беше разкъсан. Щом видя повредата, Арсиное заплака отново и започна да ме обвинява:

— Виждаш ли, носиш ми само злини! Прекрасният плат е скъсан, а дръжката от слонова кост е счупена тук, ето виж!

Обзе ме отново ярост, тъй като имахме много по-важни въпроси за разрешаване, отколкото да се вайкаме за някакъв си слънчобран. Помолих Танаквил да ми заеме няколко златни монети, за да мога да купя нов слънчобран на Арсиное. Танаквил от своя страна започна да се жалва, че покрай Дорией е изхарчила вече много пари, но отиде при сандъчето си и се върна с шепа монети. Арсиное засия цялата и каза, че познава един финикийски търговец в града, който продава чудесна стока. Той имал всякакви слънчобрани — копринени и кенарени, с ресни или без, кръгли или четвъртити.