Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Докато говореше, тя се гледаше в бронзовото огледало на Танаквил и изтриваше от страните си помадите. Преди малко тръпнеше от страст в обятията ми, а сега ми приличаше на малко девойче, макар очите й все още да блестяха от преживяното наслаждение.

— Лицето ти отново е друго, Арсиное — казах аз. — Но това навярно е най-истинското ти лице. Не го крий повече от мен.

Тя тръсна глава и косите й се разпиляха по раменете й. Пищни руси коси, те падаха на меки златисти вълни като морска пяна. Известно време тя се гледа в огледалото, мръщейки нос. На красивото й лице се отразяваха мислите й. Изпитах ревност към огледалото и сложих ръка на голото рамо на Арсиное, опитах се да обърна лицето й към себе си. Но жрицата остави огледалото на масичката и скри лице в дланите си.

— В името на богинята! — извика удивено Танаквил. — Кълна се, тя се изчерви само защото я докосна! Нима наистина сте се влюбили? Не, не ми се вярва… Но сега разбирам, Турмс, защо се разхождаше тъй тайнствено из дома и се усмихваше така загадъчно. Богинята те е омагьосала.

— Танаквил — помолих я аз, — може би ще отидеш и ще донесеш нещо за хапване и пиене, както обеща? В момента, така или иначе, не те разбирам добре.

Тя заклати глава като кълвяща зърна кокошка и сама се засмя на себе си. После каза:

— Пуснете резето на вратата, за да мога да почукам, преди да вляза.

Едва си тръгна, и ние с Арсиное се загледахме така, сякаш всеки искаше да изпие другия. Жрицата пребледня, зениците й се разшириха и заприличаха на тъмни звезди. Протегнах ръце към нея, но тя махна с ръка и прошепна:

— Не, не идвай!

Ала страстта кипеше в мен и аз реших да не послушам думите й. Напротив, чувствайки съпротивата й, усещах, че тя постепенно ще се покори на волята ми, и това усилваше наслаждението ми до безкрайност. Буреносният западен вятър се усилваше и блъскаше по стените, сякаш искаше да нахлуе при нас. Покривът се тресеше страховито, а през пролуките на прозорците духаше силно. Струваше ми се, сякаш се носим на страшен облак в сърцето на бурята.

Когато най-накрая паднахме безсилни на ложето, Арсиное отпусна глава на гърдите ми и каза:

— Толкова красиво и толкова ужасно никога не ме е любил никой друг мъж!

— Арсиное — проговорих аз, — колко си загадъчна и колко си… непорочна! Колкото и да се докосвам до теб, ти винаги си оставаш за мен като недокосната.

Вятърът тресеше вратите и прозорците. От улицата се дочуха викове за помощ, детски плач и мучене на животни. Ние се гледахме и аз не пусках ръцете й.

— Чувствам се така, сякаш съм изпила отровно омайно питие — рече тя. — Черни сенки преминават пред очите ми, нозете ми и ръцете ми са се сковали. Когато ме гледаш, струва ми се, че ще умра.

— Арсиное — отвърнах аз, — по-рано никога не се плашех от бъдещето. С интерес и нетърпение бързах към него. Но сега ме е страх и се боя не за себе си, а за теб.

Арсиное прошепна:

— Богинята живее в мен и често се явява чрез мен, иначе не би могло да ми се случи нищо подобно. Внимателно се вслушвам в себе си, усещам горещите вълни в тялото си и изпитвам такова блаженство, което биха могли да усетят само безсмъртните. Богинята непременно ще ни пази. А ако не ни пази, аз ще престана да вярвам в нея…

Дочухме почукване на вратата. Когато я открехнах, вътре влезе Танаквил със стомничка вино под мишница и две купи с храна в ръцете.

— Безсрамници — каза тя, — не се ли боите поне от гнева на бурята? Вятърът събаря покривите на къщите, някъде паднаха стени, много хора са наранени. Посейдон разклати планината и морето се разбушува страховито. Не знам вие как се чувствате, но аз непременно трябва да си пийна малко вино за кураж.

Тя насочи чучура на стомната към устата си и загълта жадно от тънката струя вино. Когато утоли жаждата си, тя ни напълни две купи с вино и ни ги подаде с думите:

— Моят герой Дорией се е скрил под дрехата си и се тресе от страх, казвайки, че земята се клати под краката му. Лечителят Микон се държи за главата и казва, че е попаднал в страната на сенките. Навън наистина е тъмно като нощ. Никога по-рано не е имало толкова силна пролетна буря, макар времето в Ерикс да е променливо. А вие двамата само се гледате и се целувате, като да сте пияни и без вино!

Не можах да сдържа радостта, която изведнъж ме обхвана, и изгледах весело разтревожената Танаквил, а след това и Арсиное, която седеше с покорно отпусната глава. И изведнъж някаква сила ме накара да стана и да затанцувам бесен танц. Танцувах танца на бурята пред двете жени и простирах ръце към небето, като че ли исках да стигна до облаците. После изведнъж спрях, ослушах се и силно възкликнах: