Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Арсиное? — повтори тя. — Защо Арсиное? Да не си имал някоя Арсиное?

— Не. Просто това име ми хрумна изведнъж. Но явно е, че се е взело отнякъде, защото имената не идват току-така.

— Арсиное… — Тя отново произнесе името, оценявайки го. — А какво ще кажеш, ако не искам да се наричам така? И с какво право ми даваш ново име?

— Арсиное — казах аз, — когато те поемам в обятията си, когато те завивам с плаща си, извезан с гълъбите на богинята, чувствам, че ти си ми най-близкият човек, макар нищо да не знам за теб. — Замислих се. — Не си гъркиня — продължих след малко. — Разбрах това по изговора ти. Но не си и финикийка. Тяхната кожа е червена като бронз, а твоята е бяла като морска пяна. Може би предците ти са бегълци от Троя?

— Дори и така да е! — дръзко отвърна тя. — Богинята не се интересува кой от кое племе произлиза, какъв е цветът на кожата му и какво е наречието му. Тя избира тези, които са й по сърце: превръща грозните в красиви, а красивите в прекрасни. Кажи ми, Турмс, виждаш ли сега лицето ми такова, каквото е то в действителност?

Тя ме погледна в очите и аз извиках изумен:

— Никога не съм виждал такова променливо лице! Всеки порив на душата ти се отразява в него като в огледало. Разбирам защо богинята използва облика ти с безбройните превъплъщения, Арсиное! Всеки мъж, заспал в храма на Афродита, се събужда и вижда у теб лика, който обича или който е обичал някога. Но струва ми се, че точно сега аз виждам истинското ти лице.

Тя се отдръпна леко и внимателно се вгледа в мен.

— Турмс, закълни се, че си просто човек!

— Кълна се в богинята, че както всеки друг човек изпитвам глад и жажда, плътски влечения и скука — отвърнах аз. — Но кой съм всъщност, не мога да ти кажа, защото не знам. А сега искам ти да ми се закълнеш, че няма да изчезнеш и да промениш пак лицето си.

Тя се закле и добави:

— Понякога богинята се вселява в мен, тъй че и аз самата не помня какво става тогава. Но често пъти ми се случва да мамя хората, които мислят, че виждат богинята в мен. Турмс, понякога ми се струва, че и сама не вярвам в нея: иска ми се да съм свободна и да заживея както всички други. Но моят живот е затворен само в този град, а до извора на богинята ще бъде някога гробът ми. — Тя погледна одеждите на жрица, които лежаха на пода, и въздъхна: — О, Турмс, напразно ти разказвам всичко това. Би трябвало да стана, да събера дрехите си и украшенията на богинята и да изчезна, за да повярваш, че си видял у мен само образа на богинята. Кажи ми откъде се е взела у теб силата, която ме накара да остана при теб?

Бях поразен от странна мисъл и след като докоснах ръцете й и коленете й, казах:

— В последния си сън, ако това наистина беше сън, аз се озовах в спалнята на Кидипа в Химера. Прегърнах я така, както мъж прегръща жена, и тя не ме отблъсна. Наситих й се, след което изпитах отчуждение от нея и разбрах, че не съм изпитвал нищо друго, освен плътско влечение към нея. Но това се случи наистина. Кого съм прегръщал тогава, ако моето тяло се намираше тук, а не в Химера?

Тя изсумтя и каза с раздразнен глас:

— Забрави най-сетне твоята Кидипа! Бездруго се наслушах достатъчно за нея. Освен това — прибави със злорадство — изобщо не е писано тя да бъде твоя. Богинята е предначертала съдбата й. Баща й сънува сън, в който дъщеря му се вози на колесница, теглена от мулета, а пред нея тича заек. Заекът — това е знакът на Регион 29 29 Съвременният Реджо-ди-Калабрия, пристанище на брега на Месинския пролив, основан в 717 г. пр.Хр. като колония на Халкида. — Б.пр. , града, който владее над пролива откъм италийската страна, също както Занкле — от страната на Сицилия. Този брак би бил изгоден за картагенците: ако Регион се свърже кръвно със съюзници на Картаген, във водите на пролива ще се възцари мир и гърците няма да се опитват да го затварят за чуждите кораби. Както виждаш, богинята от Ерикс има пръст и в държавните дела. Ето защо понякога не й вярвам. Всъщност — продължи тя — храмът в Ерикс е нещо като място за бракосъчетания за по-голяма част от прибрежието на Западното море. Любовта си е любов, но мъдрите често не се и допитват до богинята, а се уговарят само с жреците на храма. Често става така, че тук се взимат важни брачни решения.

— А аз? — извиках. — Аз също ли съм жертва на нечии сметки?

— Не, Турмс — прошепна тя и сложи показалеца си на устните ми. — Нещо, което е по-силно от мен, ме влече към теб, тъй че колената ми треперят и нямам сили да стана, да си взема дрехите и украшенията на богинята. Страх ме е от бъдещето… По-добре да бях умряла!