Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Турмс от Ефес? Но аз го познавам. За какво му е притрябвала на него такава вещ? Та той е самотен мъж!

Ларс Алсир отговори, че навярно си имам приятелка, но изпрати да ме повикат и аз, естествено, бях наблизо. Кидипа ми дари една от най-очарователните си усмивки, скромно ме поздрави и каза:

— О, Турмс! Възхищавам се от тази чудесна огърлица. Тя е прекрасно изработена и може би не е чак толкова скъпа, тъй като златните листа са извънредно тънки. Не можеш ли да ми я отстъпиш?

Престорих се на озадачен и отговорих, че съм обещал вече да я подаря на друга жена. Но Кидипа продължи да ме разубеждава разпалено и дори сложи ръката си на рамото ми, приближи лицето си и започна да ме разпитва кого точно имам намерение да ощастливя.

— Не очаквах, че си толкова лекомислен — каза тя. — Твоята сериозност отначало много ми хареса, тъй че не съм забравила, нито теб, нито бадемовите ти очи. Но ето че сега ме разочароваш.

Шепнешком й дадох да разбере, че не можем да говорим за такива неща пред прислужниците й, които изгаряха от любопитство. Тя ги отпрати навън и в магазинчето останахме само тримата — Кидипа, Ларс Алсир и аз. Девойката пак ме загледа с големите си очи и отново ме замоли:

— Отстъпи ми тази огърлица, за да запазя дълбоката си почит към теб. Иначе ще ме принудиш да те мисля за мъж, който се занимава с леки жени. Само някоя порочна жена би могла да приеме толкова скъп подарък от чужденец.

Престорих се, че започвам да се колебая, и попитах:

— Е, добре, а колко си готова да ми платиш за огърлицата?

Ларс Алсир ни обърна деликатно гръб. Щом видя това, Кидипа отвори кесията си и започна да се вайка, че са й останали само няколко сребърни монети.

— Дядо ми вечно ме ругае за моята разточителност, а аз имам само десет монети със знака на петела. Не би ли могъл да ми продадеш огърлицата по-евтино, но пък да се отървеш от лапите на онази алчна жена? Любовта, за която трябва да се плаща със скъпоценности, не струва много.

Признах, че има право.

— Кидипа — предложих аз, — ще ти продам огърлицата, да речем, за една сребърна пара със знака на химерския петел, ако в добавка ми позволиш да те целуна по устните.

Тя се престори на извънредно смутена, закри устата си с ръка и каза:

— Сам не знаеш какво искаш! Моите устни са целувани само от дядо ми и баща ми. Дядо ми много пъти ме е предупреждавал, че девойка, която разрешава да я целуват в устата, изгубва честта си, тъй като мъжете не се спират само дотук, а искат да опипат пазвата й, а щом това стане, тя започва да отмалява и не може да се противопостави на други, по-опасни ласки. Наистина, нямам представа какво точно има предвид дядо ми и не мога да разбера защо бих отмаляла, ако някой пипа пазвата ми. И все пак не мога да ти позволя да ме целуваш по устните. Не, Турмс, не смей да ми предлагаш нищо подобно, макар да зная, че нямаш лоши намерения.

Докато говореше така, тя сложи ръка на гърдите си и аз помислих, че иска да спести и единствената пара, за която стана дума. Побързах да й отговоря:

— Ти наистина ме убеди и аз се срамувам, че имах желание да подаря огърлицата на безсрамна жена, за да завоювам благоразположението й. Но ще я забравя напълно само ако ми позволиш да целуна твоята невинна уста.

Кидипа се поколеба, а после прошепна:

— Закълни се, че няма да кажеш на никого! Наистина толкова ми харесват тези малки златни листца и тъй много искам да те спася от леките жени, но бих ли могла да повярвам, че ще забравиш безсрамницата, ако ме целунеш?

Тя беше тъй съблазнителна, че сърцето ми се топеше и аз почти бях готов да й кажа, че от момента, в който я видях, бях забравил за всички други жени. Но успях да се въздържа и продължих да я гледам мълчаливо. Кидипа провери дали Ларс Алсир ни гледа и като се убеди, че той е все още с гръб към нас, се вдигна на пръсти и разтвори нежните си розови устни за целувка, а туниката й се плъзна надолу по раменете. Но когато я взех в обятията си и започнах да я целувам страстно, тя изведнъж се отдръпна, оправи дрехата си и измъкна от кожената си кесия една сребърна монета:

— Ето парата ти, Турмс! Мисля, че сключих добра сделка. Дядо беше прав да ме предупреди, че мъжете искат да си пъхат ръцете къде ли не, но що се отнася до мен, той няма за какво да се безпокои. Аз съвсем не отмалях и дори да си кажа честно, все едно че целунах мократа муцунка на теленце. Надявам се, че не се обиждаш от откровеността ми?

Тя се оказа по-хитра, отколкото мислех, и аз не получих нищо след целувката й, освен че в сърцето ми се разгоря неутолим огън. Останах и длъжник на Ларс Алсир. За съжаление тази случка не ме научи на нищо и аз скрих монетата, която получих от Кидипа. Всеки път, щом я извадех, за да я погледам, потръпвах от вълнение.