Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Не мога да те излекувам, Кринип. Малкото облекчение не е оздравяване. Властта, която си нагълтал, се е настанила в стомаха ти и те изяжда отвътре.

Кринип въздъхваше:

— Ах, най-хубаво ще е да умра! Но не мога да мисля само за себе си. Сърцето ми е преизпълнено с грижи по Химера и не знам как бих предал властта на неопитния млад мъж. Четиридесет години го водя за ръка и се мъча да го обуча в изкуството на управлението, но не бива да се иска много от този, чиято глава е празна.

Терил ходеше със златен венец, който скриваше отчасти плешивината му, почесваше се по брадата с жест, подобен на бащиния, и се жалваше:

— Скъпи татко, ти си ме научил, че независимостта на Химера и мирът в нея зависят от добрите ни отношения с Картаген. Богинята от Ерикс ми даде жена от Сегеста. През всичките тези години аз я търпя и търся удоволствие другаде само за да осигуря съюза със Сегеста, в случай че Сиракуза понечи да ни лапне. Но жена ми не ми роди син, комуто да предам някога амулетите, дето ще наследя твоята смърт. Имам само една дъщеря, моята Кидипа.

Микон премери пулса на Кринип, който лежеше на дървено ложе, покрит с мръсна овча кожа, и му каза със загрижен глас:

— Господарю, въздържай се от гняв, той само увеличава страданията ти!

Но Кринип отговори горчиво:

— Целият ми живот е само неприятност след неприятност, тъй че бих се изненадал, ако в края на живота ми грижите се стопят. Виж какво, Терил: мисля, че няма защо да се главоболиш на кого да предадеш властта, тъй като няма да имаш какво да предаваш. Дай Кидипа овреме за жена на владетеля на някой близък град, за да имаш топъл кът, където да се скриеш, и препитание на стари години, когато изгубиш Химера.

Терил беше много чувствителен човек и се разплака от думите на баща си. Кринип го потупа по коляното с жилестата си ръка и каза:

— Не, не, сине мой, аз не те порицавам! Ти си плът от моята плът и аз съм длъжен да отговарям за теб. Роден си за по-добри времена от сегашните. Та аз самият не съм сигурен биха ли ме поискали сега за тиран на Химера, ако трябваше наново да ме избират, дори и да си послужех с вълшебните амулети. Хората не са тъй лековерни, както в добрите стари времена, но това ме радва, синко Терил, защото в края на краищата никой няма да те убие, ако си жрец и владееш амулетите. Нима е лошо да не носиш бремето на властта и да си живееш спокойно под крилото на Кидипа? — И той заповяда: — Доведете внучката ми! Нека дойде да целуне дядо си. Искам да я покажа на гостите. Време е красотата й да се прослави извън стените на нашия град.

Не очаквах нищо особено от Кидипа, тъй като знаех, че безмерната обич на дядовците често замъглява очите им. Но когато Терил въведе Кидипа, стори ми се, че в стаята изгря слънце. Тя не беше на повече от петнадесет години, но кафявите й очи сияеха, кожата й беше като планински сняг, а зъбите й блестяха като дребни бисери.

Поздрави ни скромно и след това изтича при дядо си, разцелува го по бузите и започна да гали рядката му брада, без да се гнуси от лошия му дъх. Кринип се вторачи в нея и я заразглежда като теленце за продан, хвана я за брадичката и взе да хвали финия й профил.

— Виждали ли сте някога по-привлекателна девойка? Не мислите ли, че красотата й може да завърти главата и на най-големия хитрец?

Микон решително заяви, че пред толкова млада особа не трябва да се говори така, но Кринип се засмя в отговор с дрезгавия си глас:

— Ти би бил прав, Микон, ако тя беше глупачка. Но Кидипа е не само красива — тя е и умна, аз сам съм я възпитал. Не вярвайте на мекия й поглед и на скромната й усмивка. Тя отдавна ви е разгледала и ви е преценила. Нали така, Кидипа?

Кидипа закри беззъбата му уста с розовата си ръчичка, закани му се с пръст и след като се изчерви като майска роза, събра сили да ни погледне и да каже:

— Но, дядо, защо си тъй лош? Дори и да искам, не мога да бъда толкова проницателна, а освен това навярно в очите на гостите изобщо не съм красавица. Замълчи, моля те, и не ме срами.

Ние с Микон побързахме да я уверим, че никога не сме виждали по-хубаво момиче. А след това Микон добави, че тъй като е женен, не би могъл да мечтае да смъкне луната от небето. Аз възразих:

— Не, не, тя не е луна — тя е истинско слънце, чиито лъчи ме ослепяват. Когато те гледам, Кидипа, мечтая да съм цар, за да имам възможност да те завоювам!

Тя наклони главата си на една страна и се вгледа в мен със златистокафявите си очи изпод дълги ресници:

— Още не съм на такава възраст, че да мисля за мъж — каза тя. — Но ако бих могла да си представя някого, той навярно ще е висок, силен мъж, за чийто дом бих се грижила. Бих изтъкала топла тъкан от вълната на най-тънкорунните овце и бих му ушила красиви наметки… Но ти сигурно ми се присмиваш скришом и мислиш, че дрехата не ми отива, а сандалите ми са лошо вързани?