Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Продължаваш да настояваш, че аз съм от етруските, а не грък? — попитах уморено аз.

Той отговори убедено:

— Ти си Син на мълнията и ще си останеш такъв дори и ако дойдеш на света от утробата на робиня или наложница. Чуй съвета ми: ако съдбата те доведе някога в страната ни, а аз съм сигурен, че това ще стане рано или късно, не се хвали с божествения си произход. Той сам ще се прояви по някакъв начин, щом му дойде времето. И още нещо: в живота можеш да ходиш и с вързани очи, тъй като теб те водят боговете. Повече от това не мога да ти кажа, защото не знам нищо повече…

Трудно ми беше да му хвана вяра, сега, когато се почувствах пак пленник на тялото си. Усещах, че мириша на пот и че имам желание да се оригна от виното. Суеверните етруски може би почитат човек, ударен от мълния — за разлика от гърците. Но това никак не можеше да се отрази на убеждението ми, че по произход съм грък. Не беше изключено да ме е родила някоя жена с леко поведение, а баща ми да е бил етруск — това би обяснило чертите на лицето ми, но не би ме направило етруск. Чувствах се йониец — та нали бях получил йонийско възпитание.

Ларс Алсир не се оказа жесток или властолюбив човек. Той беше обикновен изкусен търговец и се грижеше за интересите на етруските в Химера. Използвах познанството си с него, за да науча езика на тиренците. Успях с такава лекота, та взех да вярвам, че е възможно като малко дете наистина да съм слушал този език. Може би наистина носех у себе си някакво тайно минало, но ударът на мълнията да го бе заличил от паметта ми, тъй че когато се озовах в дома на Хераклит в Ефес и станах негов ученик, аз бях чист като неписана табличка.

Но Ларс Алсир повече не спомена за произхода ми. Колкото и да е странно, близкото ни запознанство някак взаимно ни отдалечи. Той ме приемаше като уважаван чужденец и ние си разменяхме всякакви дарове, а той винаги отлагаше работата си, ако се отбиех при него. На Дионисий казах, че е много трудно човек да се разбере с тиренците и никой чуждоземец, дори и за много пари, не би могъл да получи указание за морските пътища. Дионисий не излъга очакванията ми — той изпадна в ярост и се развика:

— Но по крайбрежията са оставили костите си фокейци! Костите на предците ни правят свещен пътя, който сме избрали. Ако тиренците предпочитат да се хванат за оръжието, но да не ни позволят да плаваме спокойно към Масилия, те ще си носят отговорността.

Хората ни започнаха да градят нов военен кораб, същевременно надстрояваха стените на Химера с три лакътя. Но Дионисий не караше никого да се преуморява, изискваше само дисциплина и безпрекословно подчинение. Много от фокейците, подобно на Микон, се ожениха в Химера и се готвеха да вземат жените си в Масилия напролет.

Сицилийската зима се оказа мека и топла.

Живеех си добре в Химера и ми беше някак спокойно тук, но случи се така, че срещнах Кидипа, внучката на тирана Кринип.

Както казах, Кринип страдаше от стомах и затова се хранеше само с растителна храна, макар да не беше питагореец. Напротив, беше изгонил питагорейците от Химера, тъй като тези горделивци в бели дрехи много се перчеха със знанията си и презираха магьосничеството на Кринип. Но на питагорейците им нямаха доверие и в други градове, където те се опитваха да основат свои тайни общности, тъй като питагорейците не разбираха нищо от политика и заявяваха, че оценяват управлението на неколцина мъдри и морално безупречни хора много повече, отколкото властта на група, обединена единствено по произход и богатство.

И тъй, Кринип беше изгонил питагорейците от града си с думите:

— Мъдростта и нравствената безупречност нямат нищо общо с нуждите на управлението. Ако бях мъдър, никога не бих поел бремето на тирана, което застрашава да ме разори и разкъсва стомаха ми от болка. А ако бях нравствено безупречен, никога нямаше да се оженя — за благото на народа си — за финикийка от Картаген. Щастие е, че успях да я погреба, преди тя да погребе мен. Не, в политическия живот мъдростта и нравствеността водят само до свади между гражданите, вредят на взимането на полезни решения и предизвикват гнева на съседните народи.

Когато го нападаха стомашните болки, той често говореше такива горчиви истини. Те служеха за полезни съвети на сина му Терил, вече леко оплешивял в напразно очакване на кончината на баща си и наследството на магическите амулети.

Имах възможност да чуя няколко такива беседи на Кринип, тъй като той често викаше при себе си Микон, а аз от любопитство ходех в дома на тирана с лечителя. Лековете му облекчаваха страданията на болния, но Микон винаги му казваше: