Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

На крачетата си тя имаше изящни сандали от мека кожа с червени връзки, които стигаха до коленете й и тя дори приповдигна туниката си, за да провери дали връзките са правилно кръстосани.

Кринип заяви с гордост:

— Самият аз съм прекарал половината си живот бос, а и до ден-днешен понякога събувам сандалите си, за да не се изхабят бързо. Тази лекомислена девица ме разорява с прищевките си. Когато ми гали посивялата брада, тя същевременно ми шепне в ухото: „Дядо, купи ми етруски сандали.“ Когато ме целува по челото, ми мърка: „Дядо, видях един финикийски гребен, който ще ми украси косите.“ А ако взема да си скубя косите и да я ругая, тя ми казва: „Скъпи дядо, аз не искам да се гиздя заради самата себе си, а заради теб — да бъдеш достоен тиран на Химера! Защо трепериш така? Да се вмъкна ли под кожата да те стопля?“ Тогава аз се предавам и й купувам не само гребена, но и обици за ушите.

— Дядо, защо ме караш да се червя пред гостите ти? — упрекна го Кидипа. — Знаеш, че не съм глезена. Не всички са като теб. Макар да ходиш бос и с овехтял плащ, ти си оставаш властелин на Химера. А баща ми е принуден да носи златен венец, за да се отличава от тълпата. Аз пък гледам да се обличам изящно, особено когато отивам в града, иначе първият търговец на добитък или моряк би могъл да се осмели да ме пощипне по бузката.

Аз казах закачливо, че дори без всякакви украшения и дори без дрехи тя би сияла сред другите жени като опал сред обикновени камъчета, но Кринип се намръщи и възрази:

— Прекалено дръзки са мислите ти, йониецо! Сами по себе си те наистина са верни, знам го, тъй като съм къпал това дете, когато беше младенец. С радост съм наблюдавал и когато тя порасна, как се къпе в реката, придружена от прислужничките си. Но сега съм лишен от това удоволствие, тъй като съм принуден да тичам напред-назад по брега, да ръчкам храстите с копието си и дори да стрелям с лъка си, за да я предпазя от непристойни погледи.

Попитах дали е бурна реката и не е ли студена през зимата. Кринип отговори, че макар Кидипа да не се бои от студена вода, тя напоследък се къпе в топлия извор на града.

Когато си тръгнахме от дома на Кринип, Микон ме предупреди:

— Кидипа е безсърдечна девойка и е в тази възраст, когато й се иска да изпробва чара си на първия срещнат мъж. Не се опитвай да я завоюваш! И без това няма да успееш, защото тя въпреки уверенията си е безкрайно глезена. Но ако пък тя се увлече по теб, то това би било още по-лошо, тъй като Кринип ще заповяда да те убият като досадна муха.

Но аз не можех да си помисля нищо лошо за толкова красива девойка и невинното й кокетство ми се струваше по-скоро детска охота да се понрави на всеки около нея. Щом си спомнех Кидипа, затварях очи, сякаш се боях да не ме ослепи слънцето, и мислите ми все по-упорито се връщаха към нея.

Започнах често да се разхождам по площада край дома на Кринип с надеждата да видя Кидипа, понеже помнех, че тя обича топлия извор наблизо. Една сутрин ми провървя: девойката беше тръгнала да се къпе, съпроводена от прислужничките. С нея вървеше и босият Кринип, който държеше сандалите си в ръце, и по едно време наистина взе да тича около извора и да ръчка храстите с копието си.

Понякога Кидипа отиваше с двама стражи и с робините си на пазар. Тя вървеше със скромно наведена глава, украсена с венец, на ушите й блестяха обици, на ръцете й звъняха гривни, а нозете й бяха обути в меки, скъпи сандали. Изпитваше огромно удоволствие, че мъжете, които я виждаха, често изразяваха възхищението си от нея. Ако и се понравеше някоя вещ или украшение, тя даряваше търговеца с ласкавия поглед на големите си очи, а след като чуеше цената, започваше да се оплаква от скъперничеството на дядо си. Но погледите й нямаха никакво въздействие върху опитните търговци, които дори вдигаха цените, щом я видеха, тъй като знаеха чия внучка е. Само от време на време някой неопитен помощник й продаваше стока на загуба, очарован от вида й.

Не знаех как да постъпя, за да спечеля благоволението й, и бях принуден да се обърна към Ларс Алсир. Той се съгласи да ми помогне, макар отначало да се мръщеше презрително.

— Нима се задоволяваш с такива нищожни играчки, Турмс, докато пред теб е открит пътят към божествените чудеса? Ако толкова желаеш тази жестокосърдечна девойка, защо не използваш силата си? Няма да я подкупиш с дарове.

Побързах да го уверя, че силите ме напускат винаги когато видя Кидипа.

Веднъж внучката на Кринип пожела да разгледа етруските скъпоценности и Алсир изложи пред нея украшения върху мек черен плат. Те заблестяха ослепително на светлината, която струеше от отвора на покрива на работилницата. Най-много й хареса една огърлица от тънки златни листа и тя попита колко струва. Ларс поклати глава и каза, че украшението е продадено. Тогава Кидипа се поинтересува кой е купувачът и както беше уговорено, Ларс Алсир назова моето име. Кидипа го изгледа с истинско изумление: