Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Какво искаш от мен, Ларс Турмс?

— Какво означава всичко това? — не повярвах на ушите си. — Наистина съм Турмс, но не съм Ларс Турмс.

— Просто изразявам уважението си към теб. Говорим така, когато ценим високо произхода на събеседника си. И запомни: не те грози никаква опасност, защото ти си от рода на Ларс.

Не намерих за нужно да го разубеждавам, а просто заявих, че съм много задължен на Дионисий и фокейците. Добавих, че дори ако той не иска да ми продаде описанието на морския път, може би ще намери някой кормчия, който ще се съгласи срещу заплащане да ни прекара през теченията и покрай плитчините до бреговете на Масилия.

Ларс Алсир се наведе и взе да рисува с пръст по пода някаква фигура, след което каза, без да вдига глава:

— Картагенците пазят тайните на морските пътища така ревностно, че всеки мореплавател, който забележи гръцки кораб да го следи, би го насочил нарочно към плитчините и би погубил и себе си, само и само да не издаде пътищата. Ние, етруските, не сме чак толкова встрастени да пазим тези тайни, но си имаме традиции и съм уверен, че етруски кормчия би насочил Дионисий право към нашите бойни кораби, дори това да означава за него сигурна смърт… Тъй че опитай се да ме разбереш най-сетне, Ларс Турмс! — Той отметна ядно глава и ме погледна право в очите. — Нищо не ми пречи да ти продам скъпо и прескъпо неверни указания за морските пътища или да ви намеря кормчия, който със сигурност ще насочи корабите ви право към плитчините. Но с теб не мога да постъпя така, защото ти си Ларс. Нека Дионисий пожъне това, което сам е посял. Но да оставим тази неприятна тема и да поговорим за божествени неща.

С горчивина отвърнах, че не разбирам защо, но всички, които пият с мен, искат да говорят за божествени неща.

— Не мисли, че се боя от теб или от усмихнатите ти богове, Ларс Алсир. Напротив, струва ми се, че седя сега някъде високо, а ти си съвсем малък и се намираш някъде под мен.

Гласът му достигна до мен от далечината и беше слаб като шепот, когато отговори:

— И наистина е така, Ларс Турмс! Ти седиш на кръгъл трон, с кръгла облегалка, и държиш в ръцете си… Какво държиш, отговори!

Аз погледнах с изумление ръцете си и казах:

— В едната си ръка държа нар, а в другата — нещо с форма на гугла.

Дълбоко под мен Ларс Алсир беше коленичил в полумрак. Той вдигна към мен лицето си и каза почтително:

— Прав си, Ларс Турмс, прав си както обикновено. В едната си ръка държиш земята, а в другата — небето. Не трябва да се страхуваш от никой смъртен. Ала все още не познаваш усмихващите се богове.

Тези думи незнайно защо ми се сториха предизвикателни. Учудих се, защото като че ли от очите ми падна пелена и аз видях… дали видях богинята или някаква сянка? На главата й имаше корона като крепостна стена, в ръката си държеше листо от бръшлян. Не можех да различа чертите на лицето й.

От сумрака под мен отново дочух гласа на Ларс Алсир:

— Какво виждаш, Сине на мълнията?

Извиках:

— Виждам я, за първи път в живота си виждам това, което само ми се е присънвало. Но було закрива лицето й и аз не знам коя е тя!

И изведнъж сякаш започнах да падам от огромна височина. Силуетите сякаш се разсеяха и светът стана отново такъв, какъвто си беше. Почувствах тялото си и разбрах, че Ларс Алсир ме разтърсва за рамената, а аз съм на ложето в залата му за гости. Той ме попита:

— Какво ти стана? Главата ти взе да се люлее, ти застена и загуби съзнание.

Аз притиснах чело с ръка и изпих още една чаша вино, която етрускът ми поднесе, а след това се опомних и го отблъснах:

— Що за отрова ми даде ти? Никога по-рано не се бях напивал толкова бързо. Видях жена, чието лице бе забулено. Тя стоеше по-високо от всички земни жени, но някак по-ниско от мен, тъй като аз по твоя вина станах огромен като облак. Ти си фокусник, Ларс Алсир, и постъпи нечестно с мен.

Но Алсир поклати глава:

— Не съм магьосник, нито фокусник, и те нагостих с обикновено теменужено вино. Но навярно формата на тази свещена чаша събуди някакъв спомен в дланите ти. Аз непременно трябва да ти я даря, тъй като боговете на етруска винаги го разпознават — където и да отиде и в които и земи да се прероди за нов живот. Ти, Ларс Турмс, виждаш вече няколко пъти жената с покривалото, която крие лицето си, тъй че, струва ми се, няма да сгреша ако ти доверя, че над дванадесетте ни богове стои върховната богиня, чието име никой не знае… Ръцете ти усетиха свещената форма на чашата, макар да я докосват за първи път. Ние не пребиваме с камъни човек, ударен от мълния, като гърците. Напротив, намираме, че такъв човек е белязан от боговете. Ударила те е небесна мълния. Значи ти, Турмс, си Син на небето. Ние, етруските, знаем много за мълниите и жреците ни четат знаците на мълниите така лесно, както другите четат написаните знаци по табличките за писане.