Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Не бих казал, че бяхме удовлетворени от решението на Микон, но нищо не можахме да измислим, за да го спасим от сватбата и същевременно да не обидим града. Денят на тържеството беше определен и то се състоя — с песни и танци — в дома на сикулите, сред стада от крави и кози. Родителите на девойката извадиха зестрата й на показ и клаха, пекоха и готвиха толкова много за ядене, че всички преядохме и препихме. Когато най-накрая заклаха гълъбица и според обичая изцапаха с кръвта й дрехите на младоженците, отново загърмя весела музика и всички пихме наздравица. Развеселихме се толкова много, че дори и аз престанах да обръщам внимание на мученето на кравите и кудкудякането на кокошките, а изиграх пред всички танца на козела и заслужих възторжените хвалби на простите селяни. Но скоро слънцето залезе и всички се разотидоха по домовете си, следвайки новия закон на Кринип. Аура тръгна с нас.

Преди сватбата Микон беше много потиснат и говореше, че може би ще му се наложи да си купи къща в Химера и да постави на входа й обвита със змия факла, в знак, че там живее лечител. Той въздишаше, че може би трябва завинаги да остане в този град. Но Танаквил го успокояваше, че двамата с Аура могат да й бъдат гости колкото си искат. По време на сватбата обаче Микон се оживи, навярно и от изпитото вино, и той беше първият, който ни напомни да се прибираме по къщите си след като слънцето залезе. На другата сутрин ни се наложи да го будим доста усилено, за да стане с кукуригането на петлите, а през следващите дни той беше съвсем спокоен и не говореше за никакви тайнства и божествени неща.

Въпреки лошия късмет на Микон използвах брака му с Аура, за да се науча да говоря сикулски език. Танаквил от своя страна ме научи да говоря чистия финикийски език на картагенците. Тя всъщност преследваше свои цели, но на мен ми беше безразлично и с удоволствие учех за законите, обичаите, търговията и морските пътешествия на богатите картагенци.

Сикулският, тиренският и финикийският език ми се удадоха много лесно, тъй като тези народи се занимаваха с търговия и се изразяваха с фрази, в които имаше примесен гръцки. Но на всеки грък му е трудно да се научи да произнася гърлените звуци на финикийците. В Йония бях свикнал с подигравките на гърците, които казваха, че финикийците грачат като гарги. Но в Химера чух с изумление, че картагенците сравняват гръцкия език с крясъка на врани.

Аура се научи много бързо да разбира и да говори гръцки, а само за месец Микон започна да се разбира с тъста и тъщата на сикулски. Мъж и жена, които живеят заедно, обикновено успяват да се разберат добре. Та нали трябва да могат да се карат, а затова е необходимо да се научи езикът на противника.

Само Дорией пренебрегна тези занимания и говореше единствено на родния си език.

— Нося езика си, където и да се намирам — обясняваше той. — А ако някой не ме разбира, толкова по-зле за него.

Когато Аура свикна с нас, тя започна да ни води на разходки извън стените на града, из горите и планините наоколо и да ни показва свещените извори, дървета и камъни на сикулите, върху които те продължаваха да правят скромни жертвоприношения, за да не обидят духовете на страната си, макар в града отдавна да се почитаха гръцките богове.

Щом спреше пред някое такова свещено място, тя заговаряше:

— Ако докосна този камък, аз усещам странен трепет. Ако положа ръката си на ствола на това дърво, тя сякаш става безплътна. Ако се погледна в този извор, сякаш се унасям в сън, макар и да съм будна.

Малко по малко аз свикнах с тези разходки и за своя изненада забелязах, че и аз усещам странно вълнение пред древните светини на сикулите. Хванал за ръка Аура, аз често й шепнех в ухото:

— Това е мястото. Това е дървото. Това е изворът.

И сам не можех да обясня знанието си. Понякога Аура се опитваше да ме измами, казваше ми, че съм сгрешил, че трябва да направя няколко крачки встрани. Но аз не се подвеждах и тя беше принудена да признае, че бях намерил точното място.

В Химера открих тиренска работилница, в която се продаваха железни инструменти и приказно красиви златни украшения. Дионисий ме накара да се запозная с тиренците от тази работилница, за да научим подробности за морския път към Масилия, закъдето се готвехме да тръгнем през пролетта. Но не знам защо, на мен не ми се нравеха тези странни тихи хора, които никога не се пазаряха, за разлика от гърците, и не си съперничеха с другите търговци що се отнася до високото качество на стоката си. Когато слушах как разговарят на собствения си език, струваше ми се, че всичко това ми се е случвало по-рано и аз бих могъл да ги разбера, стига само да преодолея някакъв тайнствен праг.