Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Отдавна усещам, че постъпките ни се ръководят от безсмъртните. Гълъбовото перо не случайно ни доведе в този дом. Афродита ни е оплела в мрежите си. Това, че момичето се оказа уж случайно на пътя ми, е дело на златокъдрата. След дълги съмнения най-сетне чувствах, че мога да се откажа от всичко земно и да постигна способността да предсказвам бъдещето, но Киприда не обича мъж да се занимава с неща, които не я засягат. Ако отпратим момичето у дома, то ще остане нямо и ние ще си докараме неприятности с Кринип. Какво да правим?

И двамата с Дорией отвърнахме в един глас, че всичко това е само негова работа. Той беше прелъстил девойката пиян и й беше сторил нещо, което не й даваше мира.

— Това е естественото обяснение на нещата. Няма нужда да намесваш боговете — казах аз.

Микон ме погледна и прошепна:

— Не се опитвай да се измъкнеш, Турмс! Кой сложи бялото камъче в дланта ми, когато бяхме на кораба на Афродита? Кой ме доведе в този дом с помощта на гълъбовото перо? Киприда е оплела мрежата си върху тази къща. Дорией знае, че това е така. Иначе не би попаднал в обятията на старата.

Дорией скръцна със зъби и отвърна:

— Танаквил е разумна жена, без предразсъдъци. Напразно преувеличаваш възрастта й. Изобщо не мога да те разбера, Микон, защо се занимаваш с прелъстителки от долен произход. Сам виждаш докъде те доведе това. Затова пък Танаквил е изискана жена и никога не би поискала повече, отколкото може да получи.

— Мисли каквото искаш, Дорией — продължи Микон, — но знай, че си оплетен в златната мрежа на родената от вълните. Самият аз се гърча в същата мрежа. Но от всички ни най-много съжалявам приятеля си Турмс, защото той е избраникът на лекомислената богиня — и се обърна към мен: — Заради теб е всичко, което се случва, Турмс. Колкото до нас, като ни мъчи, богинята иска само да ти покаже властта си. Не смея дори да си помисля каква ужасна клопка гласи за теб.

— Микон, та ти бълнуваш! — отвърнах високомерно. — Преувеличаваш властта на богинята. Бих приел с радост и наслаждение даровете й, но съвсем нямам намерение да й робувам. И двамата сте се побъркали, като й позволявате да ви налага волята си. В това отношение съм по-силен и от двама ви.

Щом произнесох тези безразсъдни думи, аз закрих устата си с ръка, тъй като изведнъж се стреснах, че всъщност предизвиквам богинята и че сам не зная какво говоря. И тъй като не можехме да измислим нищо по-разумно, върнахме се при другите, а момичето продължаваше да крещи, че ако не може да живее близо до Микон, скоро ще я намерим обесена на халката за факлите пред вратата. Заплахите й ни смутиха още повече. В края на краищата на Микон му омръзна безполезният спор и той каза:

— Хайде да уредим някак нещата. Ще взема момичето при себе си и ще заплатя разумна цена за него като за робиня. Не мога да дам прекалено много, защото съм само странстващ лечител, който няма големи доходи. Трябва да разберете, че правя всичко това поради желанието на момичето, а не по свое желание.

Родителите на девойката се изгледаха ужасени и му се нахвърлиха с юмруци, тъй че ни се наложи да го измъкнем от ръцете им.

— Как може, та той иска от нас да продадем собственото си дете! — викаха те. — Ние сме свободни сикули и сме обработвали тази земя от памтивека точно както и сиканите от Ерикс!

— Какво искате тогава? — попита обезпокоен Микон.

Родителите на момичето явно и сами не знаеха, когато бяха дошли при нас, но думите и поведението на дъщеря им ги накараха да вземат решение.

— Ти, пришълецът, си длъжен да се ожениш за дъщеря ни, макар обикновено да не даваме дъщерите си на чужденци. Ти си я омагьосал и за всичко си виновен ти самият. Както се полага, тя ще ти донесе богата зестра, тъй като ние сме по-заможни, отколкото мислиш.

Микон взе да си скубе косите и се развика:

— Но това е ужасно, това е несправедливо, това е само каприз на богинята, която не желае да се занимавам с магически неща! Кой мъж, обременен със семейство, може да размишлява за нещо друго, освен за най-насъщните необходимости?

Девойката кършеше пръсти и викаше, че по-скоро би умряла, отколкото да измъчва Микон, но родителите й сложиха ръката й в ръката на лечителя и казаха:

— Тя се казва Аура.

Щом произнесоха това име със странния си говор, Микон се удари по челото и възкликна:

— Аура, ако тя наистина се казва Аура, то аз съм безсилен! Това са шеги на боговете. Та нали Аура е бързата като вятър девойка, която ловувала заедно с Артемида. В сърцето на Дионис пламнала страст към Аура, но тя бягала по-бързо от него и той не могъл да я настигне. По-късно Афродита я поразява с безумие и тя се отдава на Дионис. Дионис сигурно участва в игрите ни онази вечер, когато се напихме, и тази красива девойка никога не би излязла с мен, ако Афродита не я бе умопомрачила. Това е вълшебно име. Хванал съм се в капан и съм безсилен наистина!