Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Ценните дарове вдигнаха настроението ни и Танаквил заповяда да приготвят и на нас две ложета с възглавнички, на които да се излегнем и да си починем. Те имаха метални крака и рамки от мед — тиренска изработка. Сигурно щяхме да заспим веднага щом си легнахме, ако Дорией не стенеше и не се въртеше от хълбок на хълбок.

В края на краищата той отметна завивката си и прошепна, че като воин не е свикнал на мека постеля и предпочита да спи на голата земя, а щитът му да му служи за завивка. Стана и се упъти навън. Чухме как се блъска в разни сандъци и как Танаквил извика отнякъде и поиска да светне. Дорией й отвърна сърдито да не пали светлината, тъй като всеки истински спартанец трябва сам да намери пътя си в тъмното. След това вече никой не ни обезпокои и ние заспахме дълбоко.

Бързо свикнахме с положението си на гости на Танаквил. От момента, в който бойните ни трофеи се озоваха зад желязната врата на съкровищницата на Кринип, животът започна да си тече спокойно и дните с нищо не се отличаваха един от друг.

Но след известно време жителите на Химера отидоха при тирана си и започнаха да се жалят, че дори и веселбите би трябвало да имат край. Според тях Кринип трябвало да отпрати фокейците вън от града.

— Фокейците нарушават обичайния порядък на живота ни — говореха хората. — По-рано ние ставахме с вика на петлите. Сега сутрин из къщите се чува хъркане, някога до обяд, а ние се страхуваме да будим гостите си, които лесно изпадат в ярост. Що се отнася до поведението на жените и дъщерите ни, без да бъдем прекалено строги, можем да кажем, че те не правят нищо друго, освен да висят от сутрин до вечер любвеобилно на шиите на моряците. А какво става нощем, дори не ни се разказва.

Кринип скочи от простия си дървен трон, на чиято седалка бе обтегната кожата на злощастния предишен тиран на Химера, и започна да се пощипва замислено по брадата и да върти неспокойно очи. Накрая каза:

— Граждани, вие дойдохте съвсем навреме при мен, тъй като само преди няколко мига държах в ръцете си подземни амулети, чийто произход не мога да открия пред никого. Те ми съобщиха, че голяма опасност заплашва Химера, а моите съгледвачи в Сиракуза потвърждават това. Ето защо заповядвам на Дионисий и на хората му в знак на благодарност към жителите на града ни да надстроят градските стени с три лакътя. Предполагам, че сиракузците ще предпочетат да се насочат към друг град, ако знаят, че през зимата стените на Химера са пораснали с цели три лакътя.

Дионисий не повярва в подземните амулети на Кринип, но разбираше добре, че моряците му ще се превърнат в шайка разпуснати лентяи, ако не се заемат с някаква работа. И сега сред тях не цареше разбирателство, а непрекъснато се караха и бяха се разделили на малки групички — гребците от левия борд, гребците от десния и какви ли още не, които непрекъснато търсеха поводи за свади.

Ето защо Дионисий отговори веднага:

— Планът ти, Кринипе, е чудесен. Обещавам, че хората ми, привикнали към строг ред, ще се захванат охотно за работа и ще подсилят стените на приятелския ни град. Кажи само за какви лакти говориш — за гръцки или за финикийски?

Кринип беше достатъчно хитър да проумее веднага какво иска да му каже Дионисий.

— Все повече и повече ми харесваш, Дионисий от Фокея — каза той. — Разбира се, имам предвид финикийски лакът, а не гръцки. Дори само от уважение към картагенските си съюзници съм длъжен да взема като мярка финикийския лакът.

При тези думи Дионисий разкъса ризата си и започна да си скубе брадата:

— Чувате ли, чувате ли, мои хора, как този нещастен тиран оскърбява йонийското ни достойнство! Но не, ние ще издигнем стените на Химера с три гръцки лакътя и това ще бъде правилно и справедливо — и нито един пръст повече! О, Кринип, никога ние, борците за йонийска свобода, принудени да напуснат родината си, няма да отстъпим пред теб! Нито персийският лакът, нито финикийският, нито египетският няма да бъдат мярка за нас. Не е ли така, скъпи мои земляци и верни другари по оръжие?

Тогава хората на Дионисий взеха да крещят, а най-бурните от тях се затичаха да грабнат оръжието си, което беше оставено в домовете, където се бяха настанили.

— Гръцки лакът, гръцки лакът! — огласяваха улиците те, тъй като знаеха много добре, че гръцкият лакът е три пръста по-къс от финикийския. Стражата на Кринип напразно се опита да ги възпре, размахвайки своите къси палки. Нашите хора се добраха до самия трон на Кринип и за малко не го събориха. Доволен от развитието на събитията, Кринип се скри зад трона си и продължи спора с Дионисий, но скоро му се наложи да отстъпи и да приеме гръцкия лакът. Тогава хората ни заподскачаха от радост и бързо забравиха за раздорите си. По такъв начин Дионисий успя да ги накара доброволно да се хванат на работа. Всички започнаха да строят стените с желание — само и само да се мерят с гръцки лакът.