Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Зарадвах се.

— Не съм срещал по-мъдър човек от теб, Микон! Богиня Артемида ми се яви някога в подземния си образ на Хеката и ми обеща земни богатства. Та няма да ми се досвиди да подаря златната огърлица, която взех от корабите, на Танаквил. И без това нямам влечение към скъпоценности. Сам не разбирам какво ме накара да я открадна тогава, но може би смисълът е именно защото някак съм искал да направя подарък на картагенката.

Стигнахме до площада на Химера и видяхме, че търговците са все още там, а наоколо всичко беше осветено с факли. Изпихме малък мях с вино, за да се окуражим. Хапнахме печен в жарава хляб и риба. Още докато ядяхме, забелязахме, че и Дионисий се появи с част от мъжете си и заповяда да запалят огън в средата на площада. Той принесе овце и телета в жертва и раздаде на народа жертвено месо и вино. Започна истинско веселие. Дочу се свирня, жените на Химера сложиха венци от цветя и на нашите глави. Но ние нямахме намерение да се бавим, тъй че използвахме подходящ момент и се упътихме по тъмните улици към западната част на града. Когато никой вече не ме виждаше, аз махнах венеца от главата си.

За щастие пред дома на Танаквил беше запалена факла, иначе не бихме могли да го намерим. Щом видяхме факлата, досетихме се, че тя ни чака. Отворихме скърцащата вратичка и влязохме в двора. Оставихме оръжието си в предната стая и влязохме в залата за пиршества, която беше осветена с лампи. На едно от ложетата, облегнат на възглавнички, се беше изтегнал Дорией. Той беше жив и здрав, но изглеждаше мрачен. Беше облечен в разкошни финикийски дрехи, тъй че не го познахме веднага. На другото ложе беше Танаквил, тя също нямаше много весел вид. Под очите й личаха тъмни кръгове, макар да се беше опитала да ги скрие с белило. Между двете ложета стоеше пълна купа с вино. Залата беше изчистена, мозаичният под беше измит, а домашният бог отново беше поставен на пиедестала си.

— О, Танаквил! — казах аз. — Прости ни за поведението ни и за безпорядъка, който оставихме снощи. Угощението ти беше тъй обилно, че ние, клетите моряци, се напихме от виното.

Но Танаквил не ми отговори, а се обърна към Микон с ръка на устата:

— Ти наистина ли си гръцки лечител? Кажи, може ли на човек да се сложат нови зъби, ако е загубил своите?

— Това е работа не за лечител, а за сръчен ковач — отвърна Микон — Моли се на Хефест, ако искаш нещо такова.

Аз възкликнах в уплаха:

— Любезна стопанке, нима нашият приятел Дорией е бил толкова пиян, че ти е избил зъбите?

Дорией изруга при тези думи и каза:

— Не говори глупости, Турмс!

С трепереща ръка си наля вино и го изпи на един дъх, като разля само няколко капки по брадата си.

А Танаквил заяви:

— Дорией не ми е сторил нищо лошо. Престанете да го оскърбявате с вашите подозрения и повярвайте, че той се държа като истински мъж от знатен род.

Зарадвах се, щом го чух, и понечих да кажа още нещо, но Дорией закрещя с гневен глас:

— А вие къде бяхте? Затова ли толкова пазех да не ви ранят, когато се биехме, та да ме оставите сега, когато имам нужда от вас?

— Да, наистина, къде изчезнахте вие? — обади се и Танаквил. — Вече наистина ме е яд, че са ми паднали няколко зъба. Досега не обръщах внимание, но Дорией ми каза, че ако не бяха липсващите ми зъби, бих била съвършена. Зная, че тиренските лечители умеят да слагат изкуствени зъби от злато или слонова кост. В Картаген много хора украсяват зъбите си със скъпоценни камъни, а на мястото на падналите слагат зъби от злато. Но всичко това правят по скоро от суета, отколкото от необходимост. Не ме е грижа за липсващите кътници, та нали колкото повече човек яде, толкова по-бързо ги изхабява, и това говори за знатен произход. Но бих искала да си сложа нови предни зъби. А сега не смея да говоря пред Дорией, без да си закривам с длан устата.

Дорией удари с чаша по масата и каза:

— Престани да се притесняваш за зъбите си! Като че ли зъл дух се е вселил в теб и не можеш да говориш за нищо друго. Изобщо не ме интересуват челюстите ти. Казах ти за зъбите ти, понеже те видях как спиш с отворена уста. Но ти все пак имаш част от зъбите си. Много жени на твоята възраст вече нямат нито един зъб.

Танаквил се обля в сълзи, та багрилото по страните й потече и се размаза, и каза с горчивина:

— Ето че ме оскърбяваш, като говориш за възрастта ми, без никой да те пита. Кълна се в боговете, съжалявам, че те срещнах! Трябва да търпя да ме наричаш стара и да ми се подиграваш заради някакви си глупави зъби!