Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Дионисий беше зает с разтоварването на корабите. Наоколо имаше дълги кервани от товарни магарета, волове и каруци. Той ругаеше ужасно и гръмко ни проклинаше, тъй като Кринип го нагостил, заедно с кормчиите, единствено със супа от грах и с чиста изворна вода. От време на време се чуваше как куркат червата му и той ругаеше още по-яростно. Нашиба с камшик повечето от залитащите мъже и ги накара да се хванат за работа. Започнахме да пълним кожени торби, сандъци и празни бурета със съкровищата и трофеите от корабите. Ние с Микон нарочно се включихме в работата, макар високото ни положение да ни освобождаваше от този труд, защото искахме да свършим нещо полезно и да облекчим съвестта си.

Най-трудно беше изпразването на големия кораб. Под тежестта на товара си той беше тъй дълбоко затънал в тинята, че изобщо не можахме да го изтеглим на брега, макар да използвахме всички хитроумни приспособления на химерските дърводелци и впрегатния добитък.

Хората на Кринип построиха тежки релси от греди, върху които да изтласкаме кораба, но трофеите ни бяха прекалено тежки. Единственото, което ни оставаше, беше да облекчим кораба, като пратим гмурци, които да извадят част от товара. Гмуркачите на Химера бяха готови да помогнат, но Дионисий не искаше те да видят съкровищата ни и рече, че няма да е лошо, ако собствените му пияници и развратници си охладят главите.

И ето — докато разтоварвахме другите два кораба, към потъналия кораб отплаваха лодки с кошници, към които бяха вързани оловни тежести. Хората ни спуснаха тези кошници във вътрешността на кораба и после се гмурнаха вътре, за да събират съкровищата. Когато въздухът им свършваше, те се показваха посинели на повърхността, треперещи от студ. Дионисий ги стопляше с камшични удари и ги караше да се гмуркат отново и отново. Много от тях проклинаха умението да се гмуркат, което бяха придобили още като малки момчета в родната си Йония.

Дионисий реши да състави опис на съдържанието на чувалите и сандъците, кутиите и буретата, но сред вещите имаше много неща, чието предназначение ни беше неизвестно. Лесно беше да се напише например: финикийска маска от сребро с черни камъни за очите, тежи дванадесет мини 27 27 Мина — парична единица и същевременно мярка за тежина, равна на 436,6 гр. — Б.пр. , или: бронзова статуетка на бог, куха отвътре, с позлатени ръце и лице, тежи един талант 28 28 Мярка за тежина, равна на 60 мини. — Б.пр. и пет мини, или: огледало от злато и сребро с петнадесет разноцветни камъни, тежи пет мини. Но трудно беше, особено понеже бяхме изморени, да измислим правилно название за окованата в злато слонова кост или за златните халки, които може би бяха използвани за украшения на женски гърди или носове, както и за различните тъкани, ширити и украшенията към тях.

Тъй като Микон и аз можехме да пишем, тази тежка работа се падна на нас, а Дионисий номерираше сам сандъците и буретата, докато не капна от умора и не свършиха познанията му по смятане. Накрая той се задоволи само да запечатва сандъците със златен финикийски печат, без да се интересува какво точно има в тях.

— Кълна се в Хермес! — каза той. — Никак не искам да ме ограбят, но яснотата на мислите също ми е важна, а струва ми се, цифрите ме объркаха напълно!

И наистина — преглеждането, разпределянето и опаковането на огромната плячка беше страшно изкушение за всички хора на Дионисий с изключение на гребците, които бяха голи и нямаха къде да скрият по нещичко.

Привечер бяхме разтоварили напълно двата петдесетвеслени кораба, така че оставаше само да доразтоварим потъналия кораб. Дионисий заповяда на всички да прекратят работата и да се върнат в гостоприемните химерски домове.

Но всеобщата радост се смени бързо с разочарование, когато Дионисий започна да претърсва всеки от хората, да ги кара да разплитат косите си и да събличат дрехите си. Така той успя да намери много златни монети и други дребни вещи от злато и сребро, а също и скъпоценни камъни, скрити в дрехите и косите на моряците. Един от тях, загубил дар слово, трябваше да изплюе скритата в устата си фигурка на златна рибка. Дионисий дори пъхна показалец в ануса на друг от моряците и извади оттам сребърна свирчица.

От мен Дионисий прибра златна огърлица, тежка десет мини, с която се разделих доброволно, а Микон върна изящна златна фигурка на крилат лъв. Всички бяхме много разочаровани от алчността на военачалника си и поискахме и той да бъде претърсен, тъй като забелязахме, че се движи по-бавно и не е толкова повратлив, а освен това нещо подрънкваше от диплите на дрехата му.