Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Аз все още държах гълъбовото перо в ръката си. Жената пристъпи и го взе от мен с разсеян жест, след което каза:

— Извинете ме, ако не съм достатъчно любезна с вас, но сами разбирате, че мечовете ви и щитовете ви ме изплашиха, мен, немощната жена. Ала който и от безсмъртните да ви е довел тук, съм му благодарна. За мен е голяма чест да ви посрещна като гости, затова ще заповядам на слугите си да ви приготвят достойно угощение. Виждам, че сте високородни люде, но аз също не съм от простолюдието. Наричат ме Танаквил. Може би името ми не ви говори нищо, но уверявам ви, че това име е известно далеч зад пределите на Химера.

Тя ни придружи до къщата и помоли да оставим оръжието си във входното помещение, след което ни покани да влезем в залата за пиршества. Там на ложетата бяха наредени много възглавнички за облягане на гърба и лактите. Имаше и кът, в който бяха наредени статуи на източни божества и се извисяваше финикийският бог на домашното огнище с боядисано лице, облечен в разкошен хитон. Насред залата имаше огромна купа за размесване на виното с вода, а из ъглите стояха атически вази и урни — по-старите бяха изписани с черни фигури, а по-новите — с червени.

Танаквил каза скромно:

— Виждате сами, че приемната ми зала е мрачна и паяци плетат паяжини из ъглите. Радостно ми е, че най-сетне мога да посрещна знатни гости, които да уважат скромния ми дом. Ако можете да потърпите още малко, ще заповядам ей сега на готвачите си да приготвят вкусни гозби, да охладят вино и ще изпратя роба си да купи жертвено месо и да доведе музиканти, които да свирят на флейта и сиринга. — Тя ни се усмихна, черните й очи светнаха: — Самата аз съм стара и грозна жена, но не се безпокойте. От житейски опит знам какво искат мъжете след дълъг морски път. Не страдам от предразсъдъци и мисля, че няма да се излъжете в очакванията си.

Докато чакахме началото на пиршеството, тя ни накара да се изкъпем в здравословната вода на каменния басейн. Ние се съблякохме и оставихме дрехите си на плочите до къпалнята в двора, след което се гмурнахме с удоволствие в топлата вода. Дойдоха още роби, които ни измиха главите и намазаха телата ни с благовонни масла. Танаквил разглеждаше телата ни, без да се смущава, докато опитните ръце на мъжете ни разтриваха. Скоро почувствахме приятно облекчение и ни се прииска да се смеем и да се наслаждаваме на живота. Дрехите ни бяха отнесени от робите, за да бъдат почистени, а вместо тях ни донесоха одеяния от най-тънка вълна и наметки, които се закопчаваха на рамената. След това влязохме отново в залата за пиршества и се изтегнахме на ложетата. Слугите започнаха да нареждат най-различни закуски върху сребърни блюда пред нас — маслини, тънки парчета осолена риба, хапки печено месо, варени яйца, пълнени с гъби и сладки корени полети със зехтин.

Всичко това възбуди още повече апетита ни и жаждата ни, тъй че едва изслушахме музиката на слепия флейтист и пеенето на красивите момичета, които изпълняваха с нежни гласове старинни местни песни. Най-накрая в залата влезе Танаквил, която се беше преоблякла в скъпи одежди и беше вдигнала косата си така, че шията й беше открита и украсена със скъпоценна огърлица с жълти камъни. На китките й подрънкваха златни и сребърни гривни, които струваха навярно цяло състояние. Танаквил беше намазала страните си и устните си с багрило, а веждите й бяха изписани с черна боя, тъй че подчертаваха още повече блестящите й очи.

Тя ухаеше на розова вода и се усмихна лукаво, когато изля цял мях червено вино в купата, а след това и кана с ледена вода. Пеещите девойки замлъкнаха и се спуснаха да пълнят в широки чаши размесеното с вода вино, след което коленичиха пред нас, за да ни ги поднесат. Късите им туники оставяха открити заоблените им бедра.

Танаквил каза:

— Досещам се, че ви мъчи жажда. Утолете я отначало с разредено вино, за да не се упоите веднага. Навярно чухте вече песента за пастирката, която умира от любов. След първото ястие ще ви изпеят и песента за Дафнис и Хлое. Отегчителна е наистина, но няма да развали насладата ви от трапезата, а сте длъжни да уважите старите обичаи на Химера. Скоро ще узнаете и защо знак на града ни е петелът.

Когато утолихме първоначалната си жажда, в залата внесоха покрити блюда, в които имаше печено агнешко и телешко месо и птици, печени на шиш и обезкостени. Към месото поднесоха овощия, подправки, лют сос и много вкусна каша от булгур. Всеки път, когато предполагахме, че угощението е приключило, пристигаха все нови и нови блюда, а когато искахме да пием, девойките ни подаваха купи, на дъното на които бяха нарисувани различни сцени. Очевидно в готварницата на Танаквил работеха много изкусни майстори.