Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Накрая усетихме, че сме се преситили и започнахме да молим Танаквил за милост. Като ни чу, тя заповяда да се донесат свежи плодове и едро червено грозде, маслени сладки, потопени в мед, и други лакомства. Танаквил собственоръчно счупи печата на огромна амфора и ни наля вино, подправено с мента, което охлади устните ни и ни замая много бързо, тъй че въпреки тежестта в стомасите ни се струваше, че не сме на ложетата, а се носим из въздуха над тях. На дъното на последните купи, от които пихме, видяхме такива забавни сценки, че започнахме да си ги разменяме, да ги разглеждаме внимателно и да се смеем на глас. Коварното вино, подправено с мента и други билки, ни бе възбудило и ние започнахме да хвърляме сладострастни погледи към момичетата, които ни прислужваха.

Танаквил забеляза и бавно вдигна ръце, сякаш искаше да оправи прическата си. В полумрака на залата тя съвсем не изглеждаше стара. Усмихна се и каза тихо:

— Девойките, които ви пяха, могат да танцуват само невинни селски танци. Може би ви е известно, че владетелят на Химера не е добре със здравето и не обича танците. Ето защо в града ни няма изкусни танцьори.

Тя каза нещо на флейтиста и даде знак на момичетата. Под звуците на двоянката девойките се завъртяха в кръг като млади кобилки и постепенно взеха да се събличат и да размахват туниките си високо над главите си. Това съвсем не беше танц, нито пък беше „невинен“, тъй като всички се надпреварваха коя ще се съблече най-бързо. Когато танцьорките спряха най-накрая задъхани пред нас, аз се изплаших и казах:

— Танаквил, Танаквил, безразсъдна стопанке! Твоят пир е прекрасен, но виното с мента е опасно, а още повече рисунките на дъното на чашите. Възбуждат ни момичетата ти. Не ни изкушавай, защото сме дали клетва да не насилваме жените на този град.

Танаквил погледна с ревност към красавиците, въздъхна дълбоко и каза:

— Ако се докоснете до тях, това няма да е насилие, нито пък ще нарушите клетвите си. Момичетата тук са от долен произход, затова могат да получават подаръци от мъжете, на които се харесват. Само не бива това да им стане навик. Но по такъв начин те ще си съберат зестра, за да могат да се оженят някой ден я за моряк, я за занаятчия или земеделец. В това няма нищо лошо.

Микон се намеси:

— Всяка страна си има свои обичаи. В Лидия мнозина постъпват точно така, както и в Химера, а във Вавилон всяка девойка, която желае да се омъжи, трябва да принесе в храма невинността си. Скитите, когато искат да изразят уважение към гостите си, им предлагат собствените си жени. Нима ние ще пренебрегнем обичаите на Химера? Това би било нелюбезно към града, който ни дава подслон.

Девойките се струпаха около нас и започнаха да ни прегръщат и целуват. Но Дорией се освободи от горещите им прегръдки, седна в края на ложето и каза:

— Кълна се в името на петела на рамото на Херакъл, ценя прекалено много високия си произход, за да се докосна до момиче от долно потекло! Собственото ми достойнство не ми позволява това, макар че съм готов да й направя подаръците, които иска.

Микон отля на пода малко вино, прегърна силно момичето, което му беше подало чашата, и заяви:

— Тежко престъпление е наистина да се пренебрегват законите на гостоприемството. Когато служех на Афродита от Акрея, мислех, че никога вече не ще мога да погледна към смъртна жена. Но вижда се, че съм сгрешил, тъй като Афродита ми отвори очите, накара ме да забележа красотата и да обикна наслажденията.

Той взе момичето на ръце и го отнесе в тъмнината на градината. Танаквил въздъхна и заповяда да бъдат запалени лампите, но Дорией я спря с думите:

— Не, не пали светлината, Танаквил! Полумракът подхожда на лицето ти и смекчава горделивите му черти. Твоите блестящи очи и орловият ти нос издават произхода ти. Танаквил, потвърди, че произлизаш от благороден род!

Забелязах, че е доста по-пиян, отколкото ми се струваше отначало, и се опитах да го вразумя:

— Внимавай, Дорией, да не обидиш домакинята!

Танаквил обаче бе тъй удивена от думите на Дорией, че отвори уста от учудване, но бързо я закри с длан, за да не забележим липсата на няколко зъба.

— Имаш зорки очи, спартанецо — каза тя. — Но който и да си, струва ми се, че мога да се меря с теб по произход. Аз съм от Картаген и сред моите предци е царската дъщеря, основала великия град.

Тъй много се развълнува тя, че дори донесе от вътрешността на къщата си родова табличка, цялата покрита с финикийски надписи, та не можехме да ги прочетем, но Танаквил назова поне тридесетина имена, всички с необичайно звучене.