Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Длъжен си да повярваш в съня ми, Дионисий, и да не влизаш в спор с мен. Ако можеш да си отвориш очите, ще видиш, че самият Херакъл стъпи на кораба ни и наду платната, за да докаже правотата ми.

Фокейците плачеха и ругаеха, уверени в скорошната си гибел. Микон и аз съблякохме част от дрехите си и се приготвихме да се спасяваме с плуване, но Микон ми каза:

— Не бой се, няма да потънем — не и ние с теб! Скоро ще видим какъв е смисълът на случилото се.

Ураганът продължаваше със същата сила и не ни даваше възможност да се доближим до брега. Но когато престана да вали, вятърът изведнъж се стопли и отслабна. Стори ни се отново, че някаква невидима сила леко и изкусно ни носи все по-напред. Дори Дионисий го усети и каза:

— Да забравим за сънищата, те предизвикват само кавги. Да се оставим на мъдростта на морето и вятъра. Отдавна съм се научил да им вярвам и да им се подчинявам.

Привечер вятърът ни погна към брега. Видяхме устието на река, пристан, а даже и град, заобиколен от висока стена. Навсякъде във въздуха се виждаха стълбове пара от горещи извори, зад които се издигаше синееща се планина. Престанахме да изгребваме вода и гребците отново се хванаха за веслата. Водата обаче се покачи до седалките на гребците. Волю-неволю трябваше да бързаме към брега, преди да е потънал корабът ни. Скоро той докосна дъното и бавно се наклони на една страна. Но бяхме вече вън от опасност и не се страхувахме от вълните, които заливаха палубата, тъй като брегът изглеждаше съвсем наблизо. Двата други кораба с по петдесет весла достигнаха до пристана благополучно и всички ние скочихме от борда и се хванахме за оръжието си, готови да се браним, макар едва да ни държаха краката и макар да се клатехме като пияни от умора.

По двата бряга на устието на реката лежаха множество кораби, приготвени за зимуване. Тълпа от пъстро облечени хора се приближи към нас с любопитство, без следа от страх. До ушите ни достигна разноезична реч. Но когато забелязаха оръжието ни, те се спряха в недоумение и започнаха да се съвещават, след което някои откъснаха зелени клонки и ги размахаха в знак на приятелските си намерения.

Тогава ние хвърлихме щитовете и мечовете, копията и шлемовете си. Непознатите ни обкръжиха и започнаха с любопитство да оглеждат дрехите ни и да ни попипват като всички любопитни хора по целия свят. Мнозина от тях говореха гръцки, но с непознато за нас особено звучене. След тях пристигнаха и търговци с кошове грозде и различни плодове. Платихме им със златни персийски монети, а те ни връщаха сребърни местни пари. Обясниха ни, че градът се нарича Химера и че е основан отдавна от занклийски преселници. По-късно към тях се присъединили и някои от жителите на Сиракуза, уморени от непрекъснатите междуособици в родния си град. Повечето от жителите бяха сикули 24 24 Сикули — италийско племе, населявало територии в западна Сицилия, за разлика от сиканите, които населявали източната част на острова. — Б.р. , примесени с гърците.

Скоро след залез-слънце градските врати бяха затворени и ние заспахме направо на топлата земя. Какво блаженство беше това за нас — да дишаме аромата на треви и да усещаме приятния им допир!

На следващия ден в лагера ни цареше веселие и безгрижност. Струваше ни се, че сега, когато се беше свършило опасното морско пътешествие, ни очакват единствено щастие и благоразположение от страна на боговете. Някои в нашия лагер започнаха да свирят на музикалните инструменти, взети от финикийците, някои други на обикновени свирки. Но намериха се и такива, които още по обяд започнаха да подскачат в срамния танц на козела. Шумът в лагера ни привлече хората от града, в това число и жени, които срамежливо прикриваха уста с крайчеца на наметките, но очите им жадно блестяха, когато поглеждаха мускулестите тела на моряците. Дионисий забрани на хората си да се докосват до жените и постави стражи на корабите, тъй като гражданите проявяваха любопитство към товара ни, а ние нямахме намерение да им го показваме.

След всичко това на брега пристигна тиранът 25 25 Тиран — върховен владетел в древна Гърция. — Б.р. на Химера, Кринип, придружен от личната си охрана и от конна стража. Той дойде, за да ни приветства и да попита какви са намеренията ни. Беше прегърбен мъж с рядка брадица и побеляла коса, който крачеше скромно сред хората си, загърнат в плащ от грубовлакнесто платно. Дионисий излезе насреща му и разказа за битката ни при остров Ладе, за плячката от персите, и поиска разрешение да остане тук и да презимува с хората си, за да може на следващата пролет да отплава към далечна Масилия. Той пожела да ни се дадат въжета, макари, волове и дърводелци, за да можем да извадим заседналия до брега кораб и да приготвим и другите два за зимуване. За всичко това той обеща да заплати добра цена.