Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Гребците налегнаха с всички сили веслата, за да се доберем колкото се може по-скоро до носа на брега, показан ни от Дионисий. Дорией обаче се намръщи застрашително и каза:

— Дионисий от Фокея, не знам чии сънища са по-пророчески — твоите или моите. Моят сън обаче беше по-ясен и от бял ден. В него аз видях прародителя си Херакъл, който застана пред мен и по ръст беше по-едър от всеки срещан от мен човек досега. На дясното му рамо лежеше боздуган с големина на дъбово дърво, а на лявото му рамо беше кацнал кукуригащ петел. Смятам да следвам указанията на моя сън, а не на твоя.

Дионисий се засмя и попита:

— А как ще обясниш смисъла на твоя сън?

Дорией се хвана за меча, с който той никога не се разделяше, и каза:

— Не мога до го обясня, но ние, спартанците, рядко сънуваме, а ако ни се яви сън, постъпваме винаги в съответствие с него. Тъй че съм длъжен да защитя съня си против твоя, Дионисий, ако откажеш да повярваш, че в моя сън има някакъв смисъл.

Дионисий разбра, че Дорией говори сериозно, и докато гребците продължаваха да гребат, той реши да попита и нас какви сънища бяхме сънували. Микон разказа следното:

— Видях град с невероятно високи стени, зад които бушуваше страшен пожар, видях бягащи мъже, които носеха сандъчета със съкровища и изваяния на домашни богове. Видях жени, които притискаха до гърдите си плачещи деца и тичаха към корабите на мъжете си, бързайки да напуснат изпепеления град.

Дорией се усмихна тържествуващо и каза:

— Твоят сън обяснява моя сън. Ти си видял пожара на Троя. Тези, които са се спасили, са успели да се доберат до Сицилия, основали са Ерикс и Сегеста и са подчинили местните сикански племена. Но впоследствие тук е дошъл и прародителят ми Херакъл и победил троянците. Оттогава насам западна Сицилия е наследствено владение на хераклидите. Баща ми Дорией е искал да си върне тези земи, но явно е загинал в бой, тъй като не се прибра от похода. И ето, въпреки волята ми боговете ме теглят на запад, за да мога да продължа делото на баща си. Петелът на победата пееше на лявото рамо на Херакъл в съня ми. Да плаваме към Ерикс и да го завоюваме!

Дионисий взе да си скубе косите и закрещя:

— Махнете от очите ми този спартански безумец! Дори ако корабите ни издържат плаване до Ерикс, навярно там ни чака мъчителна смърт, тъй като тези области се пазят от картагенците, а африканският Картаген е най-жестокият град, който някога е властвал над моретата.

Тук се намеси Микон и каза с мек глас:

— Сънищата може да се тълкуват по най-различни начини, Дорией. Може би дългите лишения са те накарали да си спомниш в съня си пеещите петли на Афродита от Акрея и ти си почувствал, че като мъж не отстъпваш пред праотеца си Херакъл, ето защо ти се е присънил и боздуган. Но както и да е — няма да загубим нищо, ако отначало следваме указанията на Дионисий и се опитаме да намерим подслон на този мамещ ни бряг.

Тук кормчиите и гребците изреваха дружно и радостно в един глас. От другата страна на заобления нос пред нас се откри чудесно защитено място, подходящо за пристан, с плавни брегови очертания, със зелени ливади и с натежали от плод дръвчета, зад които се тъмнееха горички. Бреговият хълм бе укрепен със стена, издигната от трупи и пръст, във вътрешната част, на която видяхме храм и други дървени постройки. Дочухме веселите звуци на овчарски свирки, блеенето на овце и мученето на крави.

Но Дорией беше изпаднал в бяс. Той скърцаше със зъби и размахваше заплашително меча си. С дръжката му удари Микон по главата, а след това насочи острието му към Дионисий.

— Плавай напред! — заповяда той. — Гласът на Херакъл ми говори, че е рано да слизаме на този бряг. Ще дойде време да търсим пристан, чак когато корабът започне да тъне под краката ни! Не смей да ми се противопоставяш, Дионисий от Фокея!

Уплаших се от гнева на Дорией, но тъй като бяхме приятели, трябваше да го подкрепя. Дионисий се опита да успокои спартанеца, но в края на краищата сам изпадна в ярост. По устните му изби пяна и той хвърли бойната си брадва, която разсече щита на Дорией и рани ръката му.

— Ето ти петел на лявото рамо! — ревна Дионисий и хвана едно от копията на палубата, за да прониже гръдта на Дорией. Но в същия миг внезапен силен тласък на вятъра наклони тъй силно кораба ни, че той загреба вода през отверстията за веслата и гребците се развикаха, че потъваме.

Дионисий заповяда бързо да насочат кораба по посока на вятъра и да вдигнат платна, за да не станем жертва на внезапните огромни вълни. Течението ни влачеше встрани от прекрасния бряг и ние се отдалечавахме все повече и повече от гостоприемния пристан. Хладен есенен дъжд се изля над главите ни и Дорией облиза раната на ръката си, след което каза: