Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

След всичко това Кринип заповяда както жителите на града, така и гостите да се прибират по къщите преди да падне мрак и да стават с кукуригането на петлите. Ако някой бъдеше забелязан навън след смрачаване, той трябваше да заплати глоба в градската хазна или го чакаше оковаване в дървени пранги на пазара. Да се излиза на улицата през нощта се разрешаваше само в случай на болест, за да се извика акушерка, при пожар или при изпълнение на някои обреди, свързани с фазите на луната. Който се излежава сутрин след кукуригането на петлите без особена причина, първо следваше да се глоби, при второ излежаване — окован в пранги, а при трето — наказан с изгнание от Химера. Струваше ми се, че никой тиран никога не е издавал по-жестока заповед от тази.

Дорией, Микон и аз можехме да не участваме в надстрояването на стените, тъй като с нищо не бяхме нарушавали нощния покой на Химера. Дионисий ни разреши да живеем при Танаквил и да правим каквото искаме. Що се отнася до мен, аз получих специално разрешение от Кринип да бродя нощем по улиците, особено по пълнолуние, когато ме обхващаше безпокойство.

Но ето че сикулите отново доведоха дъщеря си пред нас. Момичето беше отслабнало и погледът му беше безумен. Тези почтени хора ни се оплакаха:

— Неудобно ни е да ви безпокоим, уважаеми гости на Химера, но нашата дъщеря е навярно омагьосана. Когато миналия път се прибрахме доволни в дома си, тя отново престана да говори и оттогава насам не е произнесла нито дума. Тъй като бяхме забелязали колко лесно се върна речта й миналия път, когато я доведохме при вас, мислехме отначало, че това са капризи. Но напразно я бихме и наказвахме. Тя упорито продължава да мълчи… Не искаме да ви обвиняваме в магьосничество — продължиха те. — Но не е ли някак странно, че гръцкият лечител само с една целувка излекува дъщеря ни. Позволете ни да я приближим още веднъж до него и да видим какво ще стане този път.

Микон отчаяно се защитаваше с думите, че за всичко си има време и че никак не е хубаво за него сега, когато е потънал в божествени мисли, да целува жени и да се разсейва.

Дорией и Танаквил бяха почнали да подозират, че волно или неволно Микон наистина е омагьосал момичето, и го помолиха все пак да докосне с устни нейните. Отначало това нямаше никакъв ефект, но след като Микон я подържа известно време в прегръдката си, лицето му изведнъж поруменя и той започна да я целува със страст. А щом я пусна, нямата започна да се смее и да говори. Девойката целуна ръцете на Микон и го увери, че е безсилна пред вълшебния му чар. Когато се намира далече от Микон, гърлото й пресъхва и езикът й се сковава. Затуй, молеше го тя, би искала да остане близо до него.

Микон изруга и отвърна, че е невъзможно. Родителите й също бяха против, те заявиха, че детето им, след като си е върнало речта, трябва да се прибере веднага вкъщи и да се заеме с домашната работа. Те не възразиха тя понякога да пее и да танцува пред мъже и по този начин да си набавя ценни подаръци, необходими за зестрата й, но и дума не можеше да става да я пуснат да се премести и да живее постоянно с някакъв чужденец. Такова поведение може да накърни името й и тя никога да не може да се омъжи.

Но девойката крещеше като обезумяла, че не може да диша без Микон. Тя взе да се гърчи и падна в безсъзнание на земята. Не можахме да я свестим, въпреки че я шляпахме по бузите, макар Танаквил да изля цяла кана студена вода на главата й, а майка й да я бодна с игла за коса по бедрото. Кръв не потече и ние решихме, че девойката е издъхнала. Но когато Микон се наведе и започна пак да я целува, тя се размърда и започна да дава признаци на живот. Скоро лицето й порозовя и тя отвори очи. После седна, погледна ни с изумление и попита:

— Къде съм и какво се е случило?

— Работата наистина е сериозна — рече Микон. — Ако това момиче беше направлявано разумно още в детството си, то би могло да стане прорицателка и ясновидка. Чудя се на себе си как не забелязах това по-рано, макар обикновено да усещам знаменията.

Припомних му, че когато я срещна за първи път, той беше прекалено пиян, за да забележи каквото и да било. Родителите й твърдяха, че досега е била както другите деца, само малко по-дръпната. Цялата тази история заинтересува Микон като лечител и той помоли родителите й да си тръгнат с нея и да я наблюдават добре. Те обаче се върнаха почти веднага и съобщиха, че в момента, в който момичето прекрачило входния праг на дома им, то отново онемяло.

Микон доби загрижен вид, после ни дръпна с Дорией настрани: