Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Разпитвах жителите на Химера за тиренците, за живота им и обичаите им и всички в един глас твърдяха, че те са жесток народ, който обича наслажденията. Те са толкова разпуснати и порочни, казваха, че по време на пиршества и жените възлягат заедно с мъжете и пият колкото тях. Казваха ми също, че по море тиренците са опасни противници, а в ковашкото си изкуство превъзхождат всички народи. Разправяха също, че тиренците са първите, които са измислили котвата и металния ударник на корабите. Самите те наричали себе си „расени“, но другите народи на италийските земи ги наричали етруски.

Не можех да си обясня какво точно не ми се нравеше у тези хора, но така или иначе, влязох решително в работилницата. Още в двора и усетих, че се намирам под властта на чужди богове. Стори ми се, че небето притъмня пред очите ми и че земята леко се затресе. Седнах на столчето, което ми подадоха, и заразпитвах за цената на един кован съд за тамян, поставен на високи крачета. Разгледах и някои други предмети, след което в работилницата влезе майсторът — с продълговато лице, прав нос и бадемовидни очи. Той направи знак на помощниците да напуснат стаята, след което ми се усмихна и произнесе няколко думи на своя език. Аз поклатих глава и казах на езика, който говореха в Химера, че не го разбирам. Тогава той се обърна към мен на гръцки:

— Наистина ли не ме разбираш или само се преструваш? Дори ако се представяш за грък по причини, които са ми неизвестни и за които аз, обикновеният търговец, няма да взема да те разпитвам, самият ти навярно не си забравил, че принадлежиш към нашето племе. Ако срешиш косата си по начина, по който ние я решим, ако избръснеш къдравата си брада и се облечеш в дрехи като нашите, никой не би те отличил от етруските.

Изведнъж разбрах защо лицето му изглеждаше познато. Та нали очи с такава форма, такъв прав нос и такова продълговато лице можех да видя винаги когато се погледнех в огледалото. Но аз без колебание му отвърнах, че съм йонийски бежанец от Ефес, и добавих по-кротко:

— Вярвам, че прическата и дрехата правят човека. Даже боговете на различните народи се различават не толкова по лицата си, колкото по дрехите си. Нямам никаква причина да се съмнявам в йонийското си произхождение, но ще запомня думите ти. Разкажи ми какви хора сте вие, етруските. Слушал съм за вас много лоши неща.

— Нашият народ живее в дванадесет съюзени града — отвърна той. — Всеки град си има своите обичаи, закони и управници и жителите на даден град не са длъжни да се съобразяват със законите и обичаите на някой друг от тези градове. Имаме дванадесет усмихващи се божества и дванадесет посоки на света, по които съдим за бъдещето. Имаме дванадесет птици и дванадесет точки на черния дроб, които определят съдбата ни. Дванадесет линии на дланта си и дванадесет отрязъка в живота си. Искаш ли да знаеш още нещо?

Отговорих му саркастично:

— И ние в Йония имаме дванадесет съюзнически града, които се сражаваха против дванадесет персийски сатрапи и в дванадесет сражения победихме персите. Ние също имаме дванадесет небесни и дванадесет подземни божества, които ни помагат и влияят на живота ни. Но аз не съм питагореец и не искам да говоря в цифри. Разкажи ми нещо за вашите обичаи.

Той отвърна:

— Ние, етруските, знаем доста повече, но умеем да мълчим. Например, известни са ни много подробности за вашите морски пътешествия и сражения — дотам, че ако ти или Дионисий проникнете в мислите ни, бихте се учудили. Но няма от какво да се опасявате, тъй като вашите походи не са попречили на владичеството ни над морето. Западното море сме разделили с финикийците и картагенците. Картагенците са ни съюзници, тъй че етруските кораби не се боят да влизат в картагенски води, а картагенските — в наши. Не се отнасяме лошо и към гърците и сме им позволили да основат Посейдония и Куме на брега на нашето море. В етруските прибрежни градове живеят гръцки търговци и занаятчии и ние погребваме дори праха на мъртвите си в гръцки вази. Нямаме нищо против да купуваме изящни предмети, изработени от чужденци, и самите ние гледаме да продадем нещата, които най-добре можем да правим. Това, с което не търгуваме обаче, е знанието. Но тъй като стана дума за търговия — договори ли се вече за цената на кадилницата, която искаше да купиш?

Казах, че все още не съм се договорил и добавих:

— Виж, всъщност не искам да я купя евтино, но съм свикнал да се пазаря с гърците и финикийците и съм забелязал, че те много обичат да наддават. За тях пазаренето е по-важно от самата продажба и истинският търговец се обижда, ако купувачът се съгласи бързо с цената му. Търговецът предполага тогава, че има пред себе си или глупак, или мошеник, който си изкарва хляба по нечестен път.