Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Жителите на Сегеста се разтрепериха от яростта на Дорией. На нас с Микон ни струваше големи усилия да го успокоим. Когато успя да си поеме въздух, той каза:

— Сега разбирам защо духът на баща ми не ми даваше покой и защо овчите кости всеки път сочеха на запад. Тези планини, долини и поля са наследството на Херакъл, а това означава, че земята е на баща ми, че земята е моя. Но аз не се стремя да притежавам земя. Оттук нататък главната ми цел е да върна покоя на духа на баща си. Длъжен съм да поправя съдбовната грешка.

Уплаших се, че Дорией ще предизвика свада с изискванията си и ще ни попречи да продължим пътя си. Затова отговорих:

— Колкото по-малко говориш из града за баща си и за наследството си от времето на Херакъл, толкова по-добре. Не забравяй, че сме тръгнали към Ерикс, а не да търсим незнайна могила из полята на Сегеста.

А Танаквил допълни:

— Мислите ти са царствени, Дорией. Но позволи ми да ти дам съвет. Надживяла съм трима съпрузи и имам опит в тези неща. В Ерикс ще получиш отговор на всички въпроси, които не ти дават покой, обещавам ти го.

Микон също го предупреди:

— Повече от гнева на жителите на Сегеста бой се от собствения си гняв, Дорией! Ако и занапред продължаваш толкова лесно да изпадаш в ярост, няма да доживееш до старини, и ще си скъсаш жилите. Може би и ударът с весло по време на боя при Ладе си казва думата. Твоят праотец Херакъл също е имал пристъпи на ярост, откакто Лин го ударил по главата…

Дорией се разсърди и каза, че изобщо не е ударен с весло, а с меч, и то в честен бой с врага. Нямахме желание да спорим с него, а и той бе започнал да говори разумно и престана да заплашва жителите на Сегеста.

Град Сегеста със своите храмове, дворци и бани беше наистина развит и красив град, а нравите тук бяха дори по-гръцки, отколкото в Химера. Местните жители вярваха, че произхождат от троянците, и разказваха как прамайка им Сегеста се явила тук от Троя и как била обладана от речния бог в кучешки облик — Кримис.

Бяхме посрещнати гостоприемно в дома на синовете на Танаквил от първия й брак. Къщата беше богата, обкръжена от много домакински постройки, плевни и хамбари за зърно. Приеха ни с високи почести, но Танаквил забрани на синовете си да се явят пред нас, преди да обръснат брадите си и да накъдрят косите си. Това ги подразни, тъй като и двамата вече бяха мъже на възраст и гладко избръснатите лица и къдрите не можеха да скрият годините им. Но от уважение към майка си те й се подчиниха и дори отпратиха от дома децата си, защото присъствието им напомняше на Танаквил, че тя вече не е никак млада.

Позволиха ни да разгледаме спокойно града и забележителностите му. В храма на речния бог Кримис видяхме свещеното куче, което получаваше според древния обичай нова невеста всяка година и тогава се извършваха тайните церемонии по бракосъчетаването. За целта избираха винаги най-красивото момиче. Дорией се възмущаваше от тези варварски обичаи, но за щастие не на глас. Повече му се нравеше да се разхожда към полусрутените стени на града, където за развлечение на знатните се правеха юмручни боеве и състезания по борба.

В деня на отпътуването ни Дорией се събуди опечален, поклати глава и отрони вяло:

— Всяка нощ чаках да се яви духът на баща ми в моя сън, но нищо не се случи. Всичко това ме обърква и вече не знам какво да мисля.

Още на първия ден от пристигането ни в Сегеста в дома на синовете на Танаквил ни бяха дали чисти дрехи, а тези, с които пътувахме, бяха взети, за да бъдат почистени. Сега, когато се приготвяхме за път, Дорией забеляза, че я няма топлата наметка от тънка мека вълна. Претърсихме цялата къща, но не я намерихме. Най-накрая забелязахме, че тя виси забравена на една подпорна греда. Тъй като беше от по-плътна тъкан, съхнеше по-бавно и слугите я бяха забравили там.

Танаквил взе да кори синовете си. Каза им, че в нейния дом такъв пропуск би бил невъзможен. Дорией сам дръпна наметката си от гредата, и в този миг от диплите й изхвръкна малка птичка, след нея друга, и двете закръжиха със сърдит писък около Дорией.

Дорией изтърси дрехата и оттам падна птиче гнездо с две малки яйца, които се разбиха на каменния под. Докато сме гостували в този дом, в диплите на хламидата на Дорией две птички бяха успели да свият гнездо и да снесат яйчица!

Дорией възкликна усмихнат:

— Ето това е знамението, което чаках! Наметката сякаш не иска да пътува с мен: птици са свили гнездо в нея. Това е добър знак.

Ние с Микон се спогледахме и решихме, че разрушеното гнездо е по-скоро лош знак. Но Танаквил закри устата си с ръка и възкликна: