Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Напуснах топлината на догарящия огън, за да изляза навън и да подишам в нощната прохлада. На небето мигаха плахи пролетни звезди, а планинският въздух беше напоен с мириса на борове и свежа пръст. Храмът се очертаваше величествено в мрака. Обзе ме предчувствие, че тайната, с която е обградена богинята, е по-дълбока и по-страшна, отколкото си бях мислел.

На следващото утро всичко изглеждаше различно. В мрака на нощта всяко чуждо място изглежда по-голямо и по-тайнствено, отколкото е в действителност. Открих, че свещеният Ерикс е всъщност доста невзрачен град. След като бях видял Делфи, след като бях живял в Ефес, след като бях опознал и Милет — огромен град, нямащ равен на себе си, то с какво би могло да ме впечатли това малко поселище с крещящите си жители, зад чиито кални стени само се синееше морето, този храм с грубите варварски колони? Та това беше границата на развития свят, отвъд който бяха Херкулесовите стълбове и неизвестни дори и на финикийците води, които водеха до крайните предели на света. Почувствах презрение към това място, почувствах се страшно самотен. Усетих, че губя вяра в боговете.

Танаквил уговори да бъдем допуснати в храма. Окъпахме се и облякохме чисти дрехи, отрязахме кичури от косите си и ги изгорихме, а след това взехме даровете си и тръгнахме на път. Храмът се издигаше зад града като крепост, заобиколен от остри скали и здрави каменни стени.

Вътрешният двор на светилището беше доста тесен, та когато по време на пролетното тържество въвеждаха богинята в храма, възторжените тълпи не можеха да я следват. Жилищата на жреците и служителите на храма също изглеждаха скромни. Колоните на храма, построени от картагенски зидари, бяха нащърбени от времето и вятъра, но колонадата при свещения извор все още не беше загубила изяществото си, а плочките по пътеките бяха мозайка от малки мраморни парченца.

Разрешиха ни да влезем в храма и да разгледаме жертвените дарове и пустеещото възвишение в нишата на богинята. Двама жреци с кисели лица ни преведоха през храма и приеха даровете ни, без да продумат дори дума на благодарност. Сред изложените на показ дарове не забелязахме особено ценни предмети, ако не се броят няколкото сребърни съда, но жреците ни обясниха, че съкровищата на богинята и нейните скъпи одежди са скрити в хранилището до пристигането й. Вътрешността на храма приличаше всъщност на обикновена обществена сграда. Чак когато се доближихме до извора и гълъбите на богинята, разтревожени от нас, се вдигнаха във въздуха, аз усетих близостта на божествена сила. Изворът, широк и дълбок, беше запълнен до половината с вода, чиято тъмна и неподвижна повърхност отразяваше лицата ни. От земята стърчаха вековни остри камъни, заобиколени от по-нова колонада. Жреците ни увериха, че всеки, който е изгубил мъжествеността си, може да си я върне само като се докосне до някой от тези камъни.

В храма не видях жрици. Придружаващите ни жреци обясниха, че те ще пристигнат заедно с богинята, за да извършат някои обреди и да обслужат най-взискателните гости, а наесен пак ще се оттеглят със свитата на богинята. Впрочем, казаха те, Афродита от Ерикс не одобрява особено подобни жертви вътре в стените на храма си. Достатъчно е, че всичко това се извършва в града. Лятно време в близките околности пристигат и леки жени откъде ли не, те вдигат колиби и заслони от клони и вейки, в които приемат моряци и други от простолюдието. Един от жреците ме попита с подигравка дали нямам все пак и някаква друга, по-важна работа при Афродита.

— Вие, гърците, не разбирате Афродита — прибави презрително той. — Властта й не е само в очароването на сетивата и в плътското наслаждение.

Танаквил го заговори с ласкав глас и попита:

— Не ме ли помниш, жрецо? Два пъти богинята ми се явява и ми посочва бъдещите ми съпрузи. Първия път тя ме отведе в Сегеста, а втория път — в Химера. Винаги й принасях жертва — и когато ме дари със съпрузи, и когато ги погребах. Надявам се богинята да ми се яви и трети път.

Жрецът погледна първо нея, после Дорией, намръщи се и каза:

— Разбира се, че знам коя си, Танаквил, ти, непоправимата! Знай, че макар богинята да те покровителства, и нейната власт има граници.

Извърна се към нас, а Микон побърза да каже:

— Аз съм от посветените и освен това съм лечител. Имам желание да проникна по-основно в божествените дела. По желание на богинята съм женен за сикулска девойка. След като я прелъстих, аз я отблъснах и тя загуби речта си. Но щом я взех за жена, напротив, започна да говори прекалено много и то винаги когато се нуждая от самота и тишина. Стигна се дотам, че когато съм с нея, мъжествеността ми изневерява. Надявам се богинята да ни се яви и да ни помогне, за да можем да постигнем съпружеско разбирателство.