Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Но какво ще стане с клетвата, която сме дали пред Дионисий? — извиках аз. — Ние му обещахме да заминем с него за Масилия!

При тези думи в душата си усетих плаха надежда, че може би с помощта на Афродита ще успея да похитя Кидипа и да я взема със себе си на кораба. Но Танаквил поклати глава и каза:

— Дорией ще си остане у дома и никога вече няма да плава по моретата. Та той е обучаван да се бие на суша! Защо му е да тръгва към непозната варварска страна, след като тук си има достатъчно грижи? Той трябва да завоюва наследството, което му се пада по право. Освен това е хубаво за мъж като него да се позанимае с държавни дела, за да бъде доволен от живота си.

— Нима подклаждаш безумните мечти на Дорией? — казах аз. — Нима не те уплашиха надгробните камъни из полетата на Сегеста? Погребала си трима съпрузи — нима искаш с помощта на сегестяните да погребеш и четвърти?

Танаквил седеше, замислено подпряла с ръка брадичката си.

— Мъжете не обичат да им се пречи — каза тя накрая. — Но да си кажа правичката, аз и сама не знам още как би било най-правилно да се постъпи. Външността на Дорией, несъмнено, е царствена. Много би му отивал шлемът с кучешка глава, носен от управниците на Сегеста. И все пак, струва ми се, той е доста първичен: едно е да разцепиш на две главата на противника, съвсем друго е да се занимаваш с държавни дела. Но ако той реши наистина да ме направи царица, аз трябва да се подчиня на волята му.

Тя стана, упъти се бавно към спалнята си и затвори вратата след себе си. Аз си легнах, завих се с овчата кожа и потънах в дълбок сън като в черен кладенец.

На следващата сутрин Микон и Аура се върнаха от нощното си бдение в храма, като се поддържаха взаимно. И двамата бяха мъртвешки бледи и с черни кръгове под очите. Микон занесе Аура в постелята, зави я и я целуна по челото, върна се при мен с несигурни крачки и след като изтри потта от челото си, проговори:

— Обещах да ти разкажа за явяването на богинята, за да те подготвя. Но всичко беше тъй невероятно, че не намирам думи да го опиша. Мисля, че тя се явява на всекиго по различен начин според причината, поради която всеки я търси. Дадох клетва да не говоря на никого в какъв образ се яви пред мен тя. Но ти сигурно си забелязал, когато се върнахме, че Аура мълчеше като омагьосана. Навярно това е нещо подобно на целебния сън в храма на Асклепий. Но както и да е, едно е вярно — щом само я докосна с пръст, тя онемява и не може да ме отвлича от мислите ми за това, което е по-висше от нас.

Следобед Аура се събуди и веднага повика Микон. Той ми смигна и се приближи към нея, след което седна в края на ложето, отметна завивката и докосна с пръсти гърдите й. Аура въздъхна дълбоко, лицето й пребледня още повече, зениците й се разшириха, взрени безсмислено в пустотата, тя затрепери с цялото си тяло и изведнъж замря.

— Сам виждаш, Турмс — каза гордо Микон, — с каква сила ме дари Афродита. Но тази сила е опасна — не за мен, а за Аура.

— А откъде знаеш, че само ти имаш такава власт над нея? — вметнах аз. — Може би така й действат всички мъже. Тогава не ти завиждам.

Микон се усмихна снизходително.

— Ах, Турмс, ти сам не знаеш какво говориш. Ти си по-млад от мен, а аз имам опит в тези неща. Опитай сам, ако толкова ти се иска, и ще видим.

Уверих го, че изобщо нямах предвид себе си, и предложих домакина ни. Но Микон не пожела чужда ръка да докосва гръдта на жена му.

— Ти си ми приятел, Турмс, и аз ти имам доверие. Знам, че и да я докоснеш, това няма да бъде от похот, а от жажда за знание, което е в корените на човешката и божествената мъдрост. Така че нека да опитаме, за да решим спора си, макар аз да знам предварително, че нищо няма да се случи.

Колкото повече се противя, толкова по-настойчиви бяха неговите увещания. Уверен в правотата си, той се беше надул като жаба. Когато клепките на Аура затрептяха отново, когато тя седна на ложето и попита със слаб глас какво става, Микон ме побутна към нея. Аз протегнах ръка и докоснах с показалец гръдта й.

Последствията от този злощастен опит надхвърлиха очакванията ми. От пръста ми изхвърча искра, а ръката ми се сгорещи. Тялото на Аура започна да трепери, лицето й пламна, устните й се разкривиха в странна усмивка и тя се просна с предсмъртен стон на ложето. Сякаш някакво неземно блаженство бе разкъсало и без това слабото й сърце. Тя изпусна дух пред очите ни още преди да разберем какво се беше случило.

На виковете ни отвърнаха Дорией и Танаквил, които дотичаха заедно със стопанина на дома и слугите. Домакинът ни взе да кърши ръце и да се жалва, че това е лошо предзнаменование и за как точно вчера ми бил разказал за търговеца от Занкле, но скоро дойде на себе си, и посочи лицето на Аура: