Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Дорией, не забравяй това знамение! В Ерикс аз самата ще ти го напомня.

На следващия ден видяхме в далечината високия връх на свещената планина на Ерикс. Когато облаците се разсеяха, можахме да забележим в склоновете към върха старинния храм на Афродита.

Пролетта беше настъпила по земите на Ерикс. Цветята бяха напъпили, гълъбите гукаха, а морето беше неспокойно. Нетърпеливи, ние забързахме по безлюдната пътека на поклонниците, която се виеше по голата планина. Когато захождащото слънце озари в пурпур тъмнеещото долу море и полите на свещената планина, осеяни с гори и поляни, ние се добрахме до разположения на върха малък град. Стражите, които ни бяха забелязали още отдалече, не затвориха вратите, за да можем да влезем в града преди падането на нощта.

При портата бяхме посрещнати от цяла тълпа местни жители, които се състезаваха кой от тях ще привлече вниманието ни, дърпаха ни за дрехите и викаха на различни езици. Много от тях явно искаха да ни поканят в къщите си. Но Танаквил, която познаваше тукашните нрави, прогони нахалниците с остри думи и каза да вървим в посока към храма, в един дом насред градина бяхме посрещнати като скъпи гости, конете и магаретата бяха отведени в конюшнята, запалиха огън в залата за гости и ни поканиха вътре да се постоплим, тъй като пролетната вечер беше доста хладна.

Мургавият домакин излезе да ни поздрави и каза на добър гръцки език:

— Празникът на пролетта е още далече, морето е бурно и богинята все още не е пристигнала от задморските си владения. В дома ми царят все още зимните порядки и не зная дали бих могъл да ви окажа достоен прием, който да отговаря на сана ви. Но ако не се страхувате от студените ми спални, твърдите постели и скромната храна, можете да се разположите тук като у дома си, докато не дойде време да напуснете Ерикс.

След това той се отдалечи с достойнство, без да разпитва за целта на посещението ни, и поръча на слугите си да се погрижат за нас. Той се държеше с такова достойнство, че аз изпитах уважение към него и попитах Танаквил кой е този човек.

— Най-известният скъперник в града — отвърна ми с подигравателна усмивка Танаквил. — Той е най-алчният и най-безсърдечният човек в Ерикс, но като се настаним тук, няма да бъдем обезпокоявани от неканени гости, тъй като жителите на града се страхуват от него. А ние ще трябва да поседим тук доста. Ерикс се събужда за живот едва по пролетните празници и цъфти след това чак до есента, когато богинята ще отплава отново на златната си ладия към южните си владения. До нейното идване местните хора не правят нищо друго, освен да чакат идването на поклонници. Опитват се да ги измамят, да измъкнат и последния им грош. Богатите грабят другите богати, а бедните — другите бедняци. Тук за всеки богаташ може да се намери по някоя ценна вещ за спомен, а за бедняка — някой прост предмет от глина или някое уж вълшебно питие в стъклено шишенце. Тукашните хора се изхранват от храма. Ако богинята не пристигне с пролетния празник, това би било тежко наказание за тях. Но лекомислената Афродита си затваря очите, че тези хора мамят пришълците, тъй като всичко това си струва труда. Дори и измамените се връщат отново и отново при богинята, разбира се, поумнели. Самата аз получих скъп урок от богинята някога, когато бях млада вдовица. Но сега съм опитна жена и не бих се подвела тъй лесно.

Аз не скрих разочарованието си:

— Но нима трябва да стоим тук и да чакаме до пролетния празник? Жалко е да губим толкова много време!

Танаквил се усмихна и очите й заблестяха хитро:

— И Афродита от Ерикс, както впрочем всички други богове, крие своите тайнства. С началото на пролетта тя пристига със свитата си от Африка на кораб с алени платна. Но и зимният храм не е пуст. Напротив, когато тук настъпи затишие, тогава идват височайши гости и принасят богати жертви — когато шумните тълпи ги няма, когато са си тръгнали всички поклонници, моряци и търговци. Та нали вечният извор на богинята си остава тук, на мястото си, и през зимата, и през лятото, тъй че да може богинята да идва винаги, когато е призовавана, макар само през пролетния празник да се явява пред хората и да се къпе в извора си.

Думите й породиха съмнение в душата ми и аз попитах:

— Танаквил, нима ти наистина вярваш в богинята?

Тя се стресна, замисли си и накрая каза с твърд глас:

— Турмс от Ефес, ти сам не се чуваш. Изворът на богинята от Ерикс е много стар. Той е по-стар от гърците, от тиренците, та дори и от финикийците. Този свещен извор е бил тук и тогава, когато богинята се е явила пред финикийците под името Астарта, а пред гърците — под името Афродита. В какво да вярвам, ако не в богинята?