Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Всички съдове, плаващи на запад, се бяха изпокрили по пристаните и Дионисий, без да се страхува от когото и да било, потегли към открито море. Когато навлязохме във водите на пролива до остров Родос, вятърът стихна.

На разсъмване срещнахме цял керван кораби, натоварени със зърно и зехтин за персите, обсадили Милет. От корабите ни махаха весело, тъй като нашият съд беше финикийски, а и Дионисий беше заповядал да се вдигнат на мачтите финикийските знаци.

Дионисий не беше особено лаком за плячката от тези кораби, но искаше да покаже на хората си, че все още воюва за Йония. Завзехме тъй бързо първия кораб, че екипажът му така и не разбра какво се случи. Когато Дионисий разбра, че тези кораби са гръцки, от град Саламин на остров Кипър, съдове на тези, които служат на персите, той заповяда на двата петдесетвеслени кораба да потопят останалите малки корабчета. Нито зърното, нито зехтинът ни бяха нужни. Не можехме да носим с нас толкова тежки стоки.

Наемниците на персите се опитаха да се спасят с плуване, но Дионисий заповяда бегълците да бъдат връщани и удряни с греблата и копията, така че скоро около нас морето почервеня от кръв. Защото, ако някой от тях бе достигнал до брега, той би издал присъствието на пирати в тези води.

Когато хората от първия кораб видяха, че другарите им от другите съдове са избивани, а самите кораби потъват, някои от тях почнаха да молят за милост, но повечето като че ли се бяха примирили със съдбата си. Най-старшият спокойно каза на Дионисий, че му е все едно кога ще умре — днес или утре. Все едно персите нямаше да го пощадят, а щяха да го побият на кол, ако разберяха, че е погубил корабите им. Пък и той изобщо не обичал персите, а им служел само защото нямал друг избор. Дионисий сметна, че думите му са разумни, тъй като водачът на победени няма какво повече да губи, и реши да го вземе при себе си, заедно с двама от рулевите на този кораб. Те познаваха бреговата ивица на Кипър, имаха представа за местните ветрове и течения и често бяха пътували от Саламин към финикийските градове.

— Тъй като хората ви видяха, че предадохте персите, изберете двама-трима от най-добрите измежду тях и с тяхна помощ убийте останалите.

Помилваните изтръпнаха при тези думи, но съобразиха, че нямат друг избор, и след като избраха трима от хората си, започнаха да избиват останалите, при това първо им се извиняваха и обясняваха, че не го правят по своя воля. След това по заповед на Дионисий те продъниха трюма на кораба си и се качиха на нашия — целите в кръв от глава до пети.

На платна и на весла ние потеглихме към Кипър. По пътя се натъкнахме на голям търговски кораб, който освен че пренасяше ценни стоки, превозваше и пътници. Колкото и да се съпротивляваше екипажът му, моряците ни бързо го нападнаха с ударниците на нашите пиратски кораби. Потресени, пътниците излязоха на окървавената палуба без оръжие и с вдигнати ръце и взеха да ни молят да ги помилваме, както и да помилваме жените им и дъщерите им. Обещаваха ни какви ли не дарове. Но Дионисий беше много предпазлив и решен да не оставя живи свидетели, които биха могли да го познаят дори и след много години. След като взе в ръце бойна секира, той собственоръчно изби мъжете, а жените първоначално остави живи, за да могат да се разтушат с тях хората му.

— Налитайте, земляци! — подкани ги той. — Службата ви е сурова и еднообразна и вие сте в правото си да я облекчите малко, като се позабавлявате с тези жени. Но знайте — аз лично ще кръцна гърлото на всеки, който се опита да скрие някоя красавица на борда ни. От това биха следвали само крамоли и дрязги.

Победителите се чешеха нетърпеливо по брадите и хвърляха разгорещени погледи към жените, които се бяха вкопчили една в друга и плачеха. Дионисий се засмя.

— И не забравяйте, храбри мои воини — добави той, — че за всяко удоволствие се плаща. Удовлетворявайте младежката си похот, докато други, по-умни от вас, ще грабят кораба, но не се надявайте да получите част от плячката. И тъй — избирайте, както някога Херакъл — между тясната пътека на добродетелта и широкия друм на порока!

Жителите на Фокея се оказаха тъй алчни, че само неколцина от тях се нахвърлиха върху жените, докато останалите се пръснаха по кораба, за да търсят плячка. Намериха много злато и сребро, женски украшения и скъпи тъкани, а освен това подправки и вино. Всичката тази плячка те събраха за извънредно кратко време, тъй като знаеха къде да търсят.

Най-лесното би било да се подпали кораба, тъй като не можехме да продъним мощния му корпус от кедрово дърво. Но Дионисий счете, че пушекът от пожара би привлякъл вниманието на хората от брега. С голям труд хората ни успяха най-накрая да пробият широки отвори в дъното на съда, така че да потъне колкото се може по-бързо. Дионисий вдигаше с ритници моряците, които бяха предпочели жените, и им заповядваше да прережат гърлата на пленничките си, за да умрат от лека смърт след изпитания позор. Но един от насилниците така си и остана да лежи на палубата. Жертвата му беше пронизала окото с игла за коса, а след това сама се беше лишила от живот. Дионисий и хората му оцениха смелостта на тази жена и в знак на уважение покриха лицето й с плащ, преди да напуснат кораба.