Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Йония е изгубена навеки за нас, а пътят ни към Фокея е затворен. Персийски кораби са обсадили Милет и други йонийски градове. Но затова пък всички персийски съдове бяха струпани пред Ладе — бойни кораби пристигнаха от Кипър, от Киликия, Финикия и дори от Египет — така че морето там е свободно. Ето защо реших да принеса утре жертва на Посейдон, за да ни изпрати западен вятър.

Чуха се възгласи на недоумение, но Дионисий гръмко продължи:

— Тъкмо западен, чухте много добре! Нека отдъхнат телата ви, докато приятният Зефир ви носи на крилете си, без весла, направо във вражеските води около Кипър, а и по-далече, до бреговете на Финикия, където без всякаква охрана се поклащат търговски кораби, натъпкани със съкровища в трюмове, съкровищата на Изтока и Запада! Търговията си е търговия и сега й е сезонът въпреки войната. Ако преминем през тези води на бързи весла, кълна се, само за един месец ще се сдобием с такива богатства, за каквито не сме и сънували някога в задимените си дървени колиби, заобиколени от стените на Фокея.

Но никой от моряците не отвърна с възторжен възглас — та нали всички знаеха, че във вражески води всяка точка на хоризонта би могла да означава смъртна опасност. Затова Дионисий удвои усилията си.

— Само още един месец — повтаряше разгорещено той. — Не се страхувайте от рани, морска треска и други несгоди. Та нали с нас е опитният лечител от Кос! А след като си свършим работата ще помоля боговете за източен вятър и ще отплаваме далече на запад в Масилия. Ще успеем да се измъкнем, преди да са почнали есенните бури, които обаче ще възпрат онези, които биха дръзнали да тръгнат след нас. В Масилия ще ни посрещнат родните ни фокейци. Там земите около широките пълноводни реки са плодоносни. Там можем да основем своя колония и да подчиним местните варвари, но само ако ви достига мъжество и ако ми се доверявате.

Някои възразиха, че са се снабдили с достатъчно плячка от Ладе, а пътят през чужди води към Масилия е дълъг и опасен: на запад от Сицилия и Италия тиренците и картагенците пазят добре бреговете си. Ако ще се плава към Масилия, то по-добре би било да се тръгне незабавно, да се обърнат корабите на запад и да се чака попътен вятър с благоволението на безсмъртните. Но най-добре би било, ако може да се намери пристан в някой от гръцките градове в Сицилия или Италия, които се славят с разкоша си и с разпуснатия начин на живот. Далечната Масилия е на самата граница със земите на дивите варвари, което я прави ненадеждно убежище.

Дионисий настръхна застрашително, намръщи чело и най-накрая попита с престорено любезен глас дали няма още съветници.

— Ако има, нека се изкажат всички. Та нали за това се сражавахме с персийските тирани и самодръжци при Ладе — заради народовластието. По-смело, съграждани! Кажете си, кой от вас иска да тръгне към Сицилия и Италия, където гърците пазят градовете си и където земята е поделена още преди векове.

Намериха се хора, които продължаваха да твърдят, че е по-добре един заек в торбата, отколкото десет в гората. Те дори поискаха да им се даде кораб и полагащата им се част от плячката, за да могат да се доберат до Сицилия и да започнат там нов живот.

Дионисий отвърна:

— Говорихте дълго, по мъжки, без да се боите от гнева ми. Ще получите полагащата ви се плячка, но кораб от мен няма смисъл да искате. Това е много повече, отколкото сте заслужили. Тъй че взимайте си златото, окачете го на шиите си и се опитайте да се доберете до Сицилия с плаване. Ако се колебаете, аз ще ви посоча пътя с върха на меча си. Водата е топла и звездите ще ви бъдат пътеводител.

И той наистина пристъпи заплашително към тях, а останалите с гръмък смях се заеха да бутат недоволниците към огражденията на палубата, сякаш искаха наистина да ги хвърлят в морето. Скоро нещастниците започнаха да се молят на Дионисий да ги остави на кораба.

Най-накрая Дионисий се смили, сви рамене и каза:

— Що за капризни хора — не знаят какво искат! Е, да забравим, сега отново сме едно голямо семейство, в което всеки има право на глас. Нека да гласуваме! Да вдигнат ръка онези, които по своя воля искат да ме последват и да плават с мен към тила на персите, а после — към Масилия.

Всички, включително Дорией и аз, вдигнахме ръка, за да не гневим повече Дионисий. Само Микон стоеше неподвижен с тиха усмивка на устните.

Дионисий обходи воините, си като ги потупваше по рамената и говореше:

— Юнаци! Браво! Благодаря ви, че не ме предадохте!