Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Не е от жалост — рече той. — Разбирам обаче, че пламъкът на битката едва тлее в душите ви и духът ви е отслабнал повече от телата. Всички около мен — трябва да чуете какво имам да ви кажа!

Уморените моряци насядаха около него под звездната светлина. Настъпи пълна тишина. Когато Дионисий заговори, гласът му се чуваше от всички, макар да хриптеше. Само понякога го заглушаваха въздишките на морето и звукът на леко блъскащите се един о друг кораби. Водачите на другите два кораба, както и отговорниците за такта на гребците и кормчиите се бяха струпали ревностно около Дионисий, но Дорией, въпреки главоболието си, ги изблъска настрани и зае място от дясната страна на Дионисий, след което дръпна и мен и лечителя Микон до себе си, с което искаше да покаже ясно високото ни положение на кораба.

Дионисий се разприказва надълго и нашироко и въобще не се сети да похвали хората си за проявения от тях героизъм при Ладе — напротив, за сравнение ни разказа за прост селянин, който отишъл в града, за да си купи магаре, но се поблазнил и се напил, след което се сборичкал и на следващата сутрин се събудил насинен, с окървавено наметало и откраднати обуща, без да си спомня изобщо къде се намира. На пода около себе си вижда сандъчета със златни монети и полека-лека осъзнава, че е проникнал в някой богат дом, както е бил пиян. Ето защо съкровищата не го радват, а напротив, карат кръвта му да замръзне, защото знае, че скоро ще го хванат и че никога вече няма да види родния си край.

— Ето това е и вашето положение, нещастници! — обясни Дионисий. — Но благодарете на боговете, че са ви избрали водач като мен, който знае какво иска. Аз, Дионисий, син на Фокея, няма да ви изоставя, но в замяна искам безпрекословно подчинение. Съвсем не си въобразявам, че съм най-силният или най-смелият тук, нито пък че съм най-опитният в морските дела. Силни мъже се намират на борда ми — да вземем спартанеца Дорией, чието име споменавам най-напред, защото по суетност няма равен на него сред хората ми. То е само защото той цени високо произхода си. Да, имам превъзходни моряци. Има по-умни от мен — ето например Турмс от Ефес, човекът, който се смее по време на битката и плаче след нея, или пък Микон — лечителят от остров Кос, който, струва ми се, е достоен човек, макар да не го познавам все още много добре. Но това означава ли, че трябва да си изберете друг вожд? Помислете сами — продължи с въздишка, — има ли сред вас някой по-достоен от мен да ви бъде предводител? И ако някой мисли, че е по-добър от мен, нека го каже гласно, а след това ще видим какво можем да направим.

Той огледа бавно хората си, но никой не проговори.

— Ето, виждате сами! — не скри тържеството си Дионисий. — Значи аз си оставам водач, защото съм най-подходящ от всеки тук, макар че вие също си имате задачи, за които няма по-подходящи от вас… Я вижте Ликимний — членът му е толкова голям, че и най-смелата жена би изпаднала в ужас при вида му. С него не мога да се сравнявам!

Всички изпопадаха от смях и започнаха да сочат с пръст Ликимний — мълчалив здравеняк, който явно се смути ужасно от думите на Дионисий. Но още повече го смути Дорией, който се осведоми дали Ликимний не е потомък на Херакъл — след като носи такова име.

Ликимний измънка в отговор, че е свинар от Фокея и че баща му, а и дядо му и прадядо му са били свинари и всички са носили името Ликимний, тъй като свинарите във Фокея нямали навика да дават нови имена на синовете си.

Разсърден, Дорией възрази, че както е известно, първият Ликимний е бил вуйчо на Херакъл и да наричат свинари с името му е направо кощунство. Той се развика и изпадна в истински гняв, докато накрая Микон не притисна с меките си длани слепоочията му, за да усмири безпричинната му ярост, а Дионисий заповяда да му донесат вино, за да млъкне, след което продължи:

— Не съм красноречив и не мога да се сравнявам с обучените в това изкуство. И все пак ще се опитам да ви разясня защо би било най-добре, ако ме следвате и ми се подчинявате.

— Жители на Фокея, а също и всички вие, които се присъединихте към нас по-късно! — извика той. — За какво му е на пълководеца умение, ако няма късмет? Независимо от поражението досега ни върви. Кълна ви се, че с мен винаги е бил късметът и дори тежките времена неизменно са ме водили към успех. Тъй че, докато сте с мен, сполуката няма да ви изостави, но лошо ви се пише, ако решите да ме напуснете!

Някои от моряците си спомниха за загиналите си другари и тихо изръмжаха, че сполуката на Дионисий ги е пратила за храна на рибите и раците, но Дионисий не ги слушаше, а продължи: