Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Какво говориш? — попитах аз и го докоснах неволно с пръст по челото. — Кой си ти всъщност?

— А защо докосваш челото ми? — отвърна ми той с въпрос. — Благославяш ли ме или ми даваш знак?

Самият той скръсти ръце и направи три странни знака с пръсти. Но аз не го разбрах и поклатих глава.

Не вярвайки на очите си, той възкликна с изумление:

— Нима ти наистина не знаеш кой си, Турмс? Нима наистина не си проумял? Значи днес ти може би за първи път изпита силите си!

Недомлъвките му започнаха да ме дразнят.

— У мен няма никакви тайнствени сили — сърдито възразих аз. — Просто на шега се помолих за попътен вятър. А за себе си знам само едно: озовах се под един дъб близо до Ефес, след като бях ударен от мълния. Бях гол като младенец и не помнех нищо от миналото си.

— И все пак ти носиш миналото в себе си — отвърна ми Микон. — Иначе не би могъл да простреш ръце към небето и да молиш боговете на непонятен език. Тялото ти не би се гърчило така, сякаш изпълняваш свещен танц. Турмс, ти знаеш повече, отколкото сам би могъл да си представиш.

Беседата ни беше на четири очи: изплашените фокейци стояха настрана от нас, Дионисий беше на кърмата, а Дорией се беше спуснал в трюма.

— Всички ние носим в себе си миналото, ето защо понякога, когато се срещнем, успяваме да се познаем — прибави Микон. — Носим в себе си множество минали животи, а така също и бъдещи животи… Но ти, Турмс, би могъл да получиш право да влезеш в сонма на боговете — та ти стоиш наравно с въздушните духове!

Опитах се да възпра нелепото му бълнуване:

— Микон, ти си ми приятел. Но какво толкова необичайно има, ако някои хора ни се харесват от пръв поглед, а към други изпитваме неприязън още щом ги видим?

— А защо, мислиш, всичко е така? — настоя Микон. — Дълбоко в душата си ти знаеш отговора, но се противиш на знанието си, понеже така те е възпитал онзи скептик от Ефес.

Думите на Микон ме разтревожиха повече, отколкото бях очаквал. Докоснах настилката на палубата, след това сложих длан на горещото си чело. Да, аз, Турмс, съм жив, съществувам!

— Не си от мъдрите — проговорих аз, — ти си само един от посветените. А аз не вярвам в тях. В Елея 22 22 Южноиталийски град, основан около 540 г. пр.Хр., известен с философската си школа. — Б.пр. посвещаваха дори жените и робите. Подобна мъдрост не струва много-много.

— Помниш ли, говорихме за роби при първата си среща — отвърна Микон. — Нито съдбата, нито принудителният труд могат да превърнат човека в роб. Роб е единствено този, който не желае нищо да вижда и да чува, този, който се отрича сам от себе си. В името на безсмъртните, сам виждаш кой на какво е способен и тук на кораба. Дорией е ненадминат воин, но какво би бил той без оръжието си? Дионисий е роден за моряк, но какво би бил той, ако живееше на сушата и никога не беше виждал морето? Какъв смисъл има стрелецът с лък да се прицелва, ако мъглата не му позволява да види целта си? Как би могъл роденият за ловец на бисери да се гмурне в дълбините, ако няма море? Нима не разбираш, Турмс, че ти си ясновидец, който не иска да вижда, ти си ловецът на бисери, който отказва да се гмурне в дълбините? Нима смяташ да прекараш живота си на суша, в тъмнина? Каква радост и полза би имало за теб в живота? Трябва само да се връщаш, отново и отново, докато се съгласиш да разбереш истината.

— Мислиш ли наистина, че бурята се вдигна, защото аз я призовах? — възразих му. — Та това би било против природата, неестествено! Бурята щеше да започне, независимо дали аз искам това или не. Само глупците вярват, че е възможно да се предизвика буря или дъжд, като простре човек ръце към небето и вземе да се моли на боговете. Може би имаш просто склонност да наблюдаваш природните явления и си видял знак — нещо, свързано със светлината, с облаците, с полета на птиците или с движението на морето, — който ти е подсказал, че идва буря. Затова ме накара да призова вятъра и искаш да ти повярвам. Не, по-скоро вярвам, че бурята беше съвпадение, тъй както се случва понякога двама приятели да се срещнат в някой пренаселен град, макар вероятността да е малка и макар много по-вероятно да е да се разминат, отколкото да се случат на едно и също място в едно и също време.

— Точно така — каза Микон, — по едно и също време на едно и също място. Турмс, ти наричаш това съвпадение. В такъв случай съвпадението е нещо повече, отколкото си мислиш.

— И така да е — казах. — Но ето, слънцето отново се усмихва и вълните отново са кротки. Само за да те убедя, че не си прав, ще призова отново вятъра. Ще видиш, че този път няма да стане нищо, напротив, и последният полъх ще спре.