Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Не, Арсиное — опитах се да я убедя, — красотата ти не може да повехне, тя е вечна, тъй както богинята е вечна.

Арсиное се почувства поласкана от думите ми и дори повдигна с показалец горната си устна, за да ми покаже златните коронки на зъбите си.

— Както виждаш, и зъбите ми не са истински — каза тя. — Последното ми дете, Юлий, ме съсипа, докато бях бременна с него, и зъбите ми опадаха.

— Юлий? — повторих аз. — Как може детето ти да се казва Юлий? Та това е име на един от старите латински родове сред патрициите.

Арсиное смръщи чело и каза спокойно:

— Всъщност произлизам от един от клоновете на този стар род, ако искаш толкова много да знаеш. Това бе доказано преди сватбата ми с Терций Валерий, тъй че детето се роди патриций. Родът на Юлиите е малоброен, но те произхождат от Асканий, син на Еней Троянски и основател на Алба Лонга. Гербът на този род е глиган и всяка година им се налага да умилостивяват Артемида, тъй като според преданията Асканий убил някога свещения й глиган. Чрез Еней обаче те могат да докажат божествения си произход направо до Афродита. Тъй че в жилите на сина ми Юлий тече божествена кръв, смесена с кръвта на бога вълк Мамерс. Ето защо кръстих сина си Юлий и Терций Валерий прояви пълно разбиране. — И продължи като в унес: — Двете ми други деца се оказаха неспособни. Хиулс се превърна във варварски цар, а от Мисме също не очаквам нищо особено. Но някои предсказания ми говорят в полза на Юлий. Ето защо реших да не се омъжвам за племенника на Терций Валерий, Маний, след като бедният старец си отиде от този свят, макар Маний да ми се умилква и дори да пълзи на колене пред мен. Още повече, че законната му съпруга е все още жива. Но Валериите са съмнителен род — претърпял прекалено много политически неуспехи. Затова пък съм се запознала с един извънредно приятен мъж на име Юлий, който, макар да не е богат, изглежда много достоен. Когато се оженя за него някой ден, синът ми ще бъде истински Юлий. Той ще наследи богатствата на Валериите, а пък патрицианското име от новия си баща и всичко ще бъде само в негова полза.

Докато говореше тъй уверено за сина си, аз изпитах тъга по собственото си дете, което нямах щастието изобщо да видя. Арсиное прозря мислите ми и затова каза:

— Не мисли повече за Ханна, Турмс. Знай, че и тя, и детето ти са мъртви. Отдавна са се удавили, тъй като научих, че финикийският кораб, с който бяха тръгнали, е бил застигнат от буря и е потънал. Няма смисъл повече да се мъчиш. И Ханна, и детето отдавана са на морското дъно. Ето защо нямаш никакви причини да ме мразиш, Турмс…

Усетих, че Арсиное ме лъже, затова подхванах:

— Значи така, Юлий е името на момченцето. Защо ли не прибави и Гай Марций на името на Кориолан?

Арсиное ме погледна ядно и отвърна:

— Е, щом толкова искаш да знаеш, Кориолан няма нищо общо, но цялото име на сина ми е Гай Юлий. Все пак трябваше да почета истинския му баща, за да не разгневя богинята.

Не изпитвах желание да дразня повече Арсиное, особено като виждах как сама се беше насилила да вярва в нещата, които говореше. Затова казах:

— Нека бъде тъй, както ти е угодно. Значи Ханна се е удавила. Вината за това е изцяло моя. Няма защо да се страхуваш от никакви харпии. Прощавам ти. Прости ми и ти, че не се оказах достоен за теб и не можах да ти осигуря спокоен живот. В името на любовта ни остани си все така красива и лъчезарна, каквато винаги си била! Винаги и за вечни времена, Арсиное!

Изведнъж лицето й просветна, а косите й заблестяха като чисто злато, сякаш някаква божествена светлина проникна в тъмницата. Усетих аромат на диви рози и минзухари. Кожата й порозовя като свежа ябълка, заблестя като чист, недокоснат сняг. Аз се разтреперих, защото усетих присъствието на богинята в Арсиное, както и това, че не беше зла. Жестока, себична, лъжлива и капризна бе родената от пяната и такава бе и тази, която беше земното отражение на богинята. Страст, нежност и любовен пламък се излъчваха от нея и ме изгаряха, тъй че усетих как тялото ми ще се превърне в пепел, стига само да се отдам отново на властта й. Но аз не протегнах ръка и не я докоснах. Времената бяха други, бях свободен.

Затова пък Арсиное погали отново гръдта ми и възкликна:

— Какво направи с мен, Турмс! Цялата горя, сърцето ми бие тъй, че ще се пръсне, а младостта отново пулсира във вените ми! Чувствам как се подмладявам, чувствам отново богинята в себе си! — Тя тръсна глава и докосна с длан челото си. После каза: — Според римските закони ти си обречен, но с помощта на богинята сигурно ще съумея да те избавя. Няма да ти остана длъжна, ще ти се отплатя за току-що казаните думи, макар и никога вече да не се срещнем.