Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Щом останахме насаме, тя коленичи пред мен и започна да ме храни с топла месна супа. Докато наливаше в устата ми супата, тя ми шепнеше:

— О, Турмс, колко си отслабнал и колко си мръсен! Ето докъде те доведе твоята безцелност! Защо предаде Рим, та ти бе видял само добрини тук?! Не мога да поискам от Терций Валерий да се застъпи за теб, тъй като той лежи в полусъзнание в ложето си и не разбира думите ми. Горкият старец, мисля че е на смъртно легло…

Мисля, че Арсиное не разбра израза на лицето ми, защото пъхна ръка под мръсната ми риза и започна да гали кожата на гърдите ми, като същевременно нареждаше:

— Турмс, как можа да паднеш толкова ниско! Ако не мислеше за себе си, защо поне не помисли за Мисме, за която ти бях възложила да се грижиш. Ах, каква глупачка се оказах и аз! Мислиш ли, че някой ще я вземе за жена, нея, дъщерята на наказан предател! Най-доброто, което може да й се случи, е да бъде обучена за танцьорка, а може и да попадне на улицата!

Когато най-сетне бях в състояние да кажа нещо, аз възкликнах:

— Арсиное, махни си ръката от тялото ми, иначе ще те удуша със собствените си ръце, макар да са в окови! Скоро ще бъда убит и повече няма защо да се страхуваш от мен. Тъй че искам да ми кажеш истината в предсмъртния ми час: някога, когато продаде Ханна, знаеше ли, че тя е бременна от мен?

Арсиное върна черпака в гърнето със супата, потри притеснено дланите си една о друга и прошепна:

— Ах, Турмс, защо ни е да разговаряме сега за стари и неприятни спомени! Разбира се, че знаех, как можех да не знам — усещах го с женските си сетива… Отначало любовта, която Ханна изпитваше към теб, ме забавляваше, дебнех я понякога крадешком, когато тя целуваше стъпките ти — там, откъдето беше минал. Забелязвах погледа й — как те гледаше само, щом мислеше, че никой не я вижда! И все пак — ще се съгласиш с мен, Турмс, не можех да не изпадна в ярост, когато видях, че е забременяла от теб! Не можех да нараня достойнството си и да приема в дома си незаконното ти дете. Ето защо продадох Ханна.

Забелязах, че и след девет години раздяла Арсиное пламна от ярост, тъй че лицето й се зачерви.

— Как ще се възрадвам, когато те наложат с камшици! Само ще стоя и ще гледам как ще падне главата ти от раменете! И сега бих могла да те удуша с голи ръце — теб, който предаде любовта ни!

Тя съвсем не се преструваше, нито пък се замисляше за собственото си поведение и за това, че бе заченала два пъти от други мъже, когато все още бяхме заедно. Не, Арсиное беше съвсем искрена и вярваше, че аз съм виновен за жестоката съдба на Ханна, а не тя самата. Най-много й тежеше, че по прищявка на боговете самата тя не бе забременяла от мен, а тази чест се бе паднала на някаква си нищожна робиня. Аз пък бях благодарен, че нямам дете от Арсиное, и разбирах, че тъй е било писано. Нищо добро не можех да очаквам от децата на Арсиное. Дори и към Мисме не можех да изпитвам пълно доверие именно поради това.

Арсиное продължаваше да трепери от гняв, но след известно време се поуспокои, погали коляното ми и каза:

— Сега, когато вече не съм млада, понякога се замислям и изпитвам угризения спрямо Ханна. Страхувам се дори, че някой ден тя ще започне да ме преследва като харпия заедно със своето дете. И все пак подобни неща не са рядкост — робиня да забременее от господаря си. Но тогава бях безкрайно обидена и изпитвах ревност заради това, че си могъл да бъдеш с Ханна, след като ме познаваше, след като аз бях твоя жена! Но явно че и най-добрият, и най-талантливият човек изпитва влечение понякога към простата храна, макар пред него да е сложено изящно блюдо с редки ястия… Така че ти прощавам, Турмс, макар тогава да не можех да ти простя. — Тя наведе лицето си над моето и аз забелязах, че бе начервила устните си и бе намазала с мазило клепачите си. От косата й ме лъхна аромат на нарцис. Гласът й омекна и тя прошепна: — Само ако знаеш, Турмс, колко копнеех по теб! Колко нощи съм прекарала без сън, сама, в съседство със стаята на умиращия старец! Но трябваше да се погрижа за бъдещето си. Случаят с Ханна ми разкри, че не мога да разчитам на теб. А аз нямам нищо друго, освен красотата си, която вече е започнала да повяхва.

Когато гледах блестящите й очи и изящните черти на лицето й, не можах да се въздържа и възкликнах:

— Арсиное, Арсиное, все още си красива и за мен няма по-прекрасна от теб на цялата земя!

— Турмс, не е необходимо да ме лъжеш — отвърна ми тя. — Знам, че красотата ми не е такава, каквато беше някога. В края на краищата аз съм поне с десет години по-стара от теб, макар с помощта на богинята да изглеждам по-млада от възрастта си. Но и богинята е безпомощна пред годините. Всяка вечер замесвам мляко с мед, овесено брашно и стрити луковици от нарцис, за да си мажа лицето. И шията ми започва да се сбръчква, и брадичката ми увисва — сам виждаш — тя вирна брадичка и поразтвори наметалото си.