Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Стана ми тъжно, като си спомних съдбата на Ханна и как Арсиное я измъчи. Изведнъж усетих, че може би в съдбата на онази нещастна девойка е имало нещо скрито от мен, нещо, което не бях осъзнал. Но по-рано не исках да вниквам в тази история и просто се бях насилил да я забравя. Като подбирах трудно думите, попитах Мисме какво е мнението й за поведението на Ханна и дали е била според нея добросъвестна и добродетелна.

Ето как ми отговори Мисме:

— Разбира се, бях доста малка тогава, когато се случи нещастието с Ханна, но не съм глупачка и непременно щях да знам, ако Ханна се срещаше с мъже. Ала ние бяхме непрекъснато заедно и тя спеше до мен. Не помня да е имало дори една нощ, когато двете да не сме си лягали заедно. А именно Ханна беше и първата, която ме предупреди да се пазя от майка си и ми разказа, че всъщност ти не си истинският ми баща. Тъй че няма защо да криеш това от мен. Тя ми каза също, че майка ми измъчвала истинския ми баща, затуй той се удавил в горските блата. Той е бил гръцки лечител и твой приятел, нали? О, Турмс, досещаше ли се ти тогава, че Ханна те обича? Колко много те обичаше тя! Заради нея аз също те обичам, макар да не го заслужаваш… Не, нямам право да говоря така! — внезапно възкликна тя. — Ти винаги си бил добър към мен, ти си ме учил и възпитавал. Но кажи ми, как можа да изоставиш клетата Ханна, след като тя бе заченала от теб?

— О, богове! — извиках аз. — Какво говориш, момиче!

Усетих, че по челото и слепоочията ми изби пот, тъй като осъзнах, че Мисме не ме лъже. Но защо, защо бях повярвал на оскърбителните твърдения на Арсиное, че съм безплоден? Та аз нямах никакви доказателства!

Мисме въздъхна и попита присмехулно:

— Да не е заченала от някой от боговете? Повярвай ми, знам, че никой друг мъж освен теб не бе я докосвал. Тя ми се закле, прошепна клетвата си на ухото ми, но аз бях все още малка и не разбрах нищо от думите й тогава. Чак по-късно ги осъзнах. Сега, когато пораснах, съм убедена, че Арсиное е знаела всичко и тъкмо затова се отнесе тъй жестоко към горката Ханна. — Мисме ме погледна и добави колебливо: — Наистина ли чак сега разбираш? А аз мислех, че презираш Ханна и че искаш да се отървеш от нея колкото се може по-бързо, за да не видиш детето си. Всички мъже са чудовища — така поне говореше майка ми. Тя никога не ми каза на кого е продала Ханна, но аз разбрах за това от коняря ни, преди майка ми да го отстрани от дома на Терций Валерий. В деня, в който Ханна бе отведена за продан, на пазара за роби пристигнал финикийски търговец. Той купувал девойки от волски произход, за да ги продаде по-късно в публичния дом в Тир. Ето защо Арсиное продала именно на него Ханна заедно с нероденото дете. Уговорила се с търговеца, че ако Ханна роди момиче, детето още от малко трябва да бъде обучено на същия занаят, а ако роди момче, да го скопят и да го продадат като евнух в двора на великия цар. О, богове, бях уверена, че знаеш за всичко това и дълги години не можех да ти простя! — Сълзи текнаха по страните й, тя взе ръката ми в своята и прошепна: — Ах, мой приемни татко, мой скъпи Турмс, извини ме, че мислех толкова лоши неща за теб. И защо ли ти разказах всичко това? Беше ми тъй тежко на душата, откакто разбрах тази история, но сега съм щастлива, че никога не спрях да обичам Ханна, въпреки че майка ми я ругаеше непрекъснато. О, колко бих искала не Арсиное, а Ханна да беше моята майка! Сега щях да си имам братче или сестриче.

Последните думи на Мисме препълниха чашата на търпението ми. В душата ми забушува истинска буря. Усетих ярост и ненавист и призовах всички богове — земни и подземни — да чуят проклятието ми. Прокълнах Арсиное и в живота, и в смъртта за нейното жестоко престъпление. Тя ме бе разделила с детето ми! Тя бе издевателствала над невинната Ханна! Не, за прошка не можеше да става и дума! Проклятието ми прозвуча тъй ужасно, че Мисме запуши ушите си в уплах. Замълчах чак когато усетих тъпа болка в гърдите си: осъзнах, че навярно Ханна отдавна е мъртва и детето ми — безследно изчезнало. Търсенето му би било губивреме, тъй като финикийските собственици на публични домове пазеха ревниво тайните си. Ако Ханна бе попаднала в някое от тези проклети места, тя не би могла да се освободи. Арсиное го знаеше много добре.

Най-накрая се поуспокоих и осъзнах, че плаша много Мисме с проклятията си и с укорите, които сипех върху себе си. Ето защо казах:

— Права си — по-добре е да не ходиш при онази жена. Ще измисля нещо друго, за да не зависиш от нея.