Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Той бе използвал такъв предлог и преди, когато бе прибрал в полза на Куме част от зърното от търговските римски съдове. Беше възрастен човек и нямаше желание да измисля нови методи на действие. Така че останахме в Куме — отчасти като гости, отчасти като пленници, и до нас скоро достигнаха неприятни слухове от Посейдония. Там тълпите бяха разграбили картагенските дюкяни и тиренските складове със стока. Местният управител, вместо да накаже престъпниците, заповядал да бъдат задържани картагенците и етруските с твърдението, че не би могъл да отговаря за сигурността им по никакъв друг начин.

Но това не беше най-страшното. След известно време на крилата на богинята на победата от морето пристигна послание до всички гръцки градове на запад: атинската флота бе потопила всички персийски кораби в Саламинския пролив при Атина. Сам великият цар бил принуден да се спасява с бягство обратно в Азия, и то с всички сили и без миг забавяне, иначе гърците щели да се доберат до Хелеспонта, да унищожат моста от кораби и да отрежат пътя. Вярно, че по време на бягството си могъщата персийска армия разграбила Атина и бе срутила статуите на боговете й, но след това персите понесли огромни загуби при Термопилския проход и нямали възможност да останат да зимуват в Гърция, още повече като се има предвид, че с настъпващата пролет щеше да им предстои да се сблъскат отново с гръцката войска, която се командваше от спартанци.

Разбира се, знаех отлично, колко лесно преувеличават гърците всяка своя военна победа, но тъй като подобни известия пристигаха от всички страни, принудих се да повярвам в победата им. Замислих се с тъга, че участието на етруските в битката при Химера се беше оказало съвсем безсмислено. Впрочем оставаше една утеха: кръвта им не бе пролята напразно, тъй като попречиха на западните гръцки градове да се притекат на помощ на градовете от самата Гърция.

Кумският тиран Демадот беше много хитър човек, но да язди на два коня не беше възможно дори и за него. Той често въздишаше, че скоро ще бъде принуден да се откаже от търговията си с етруските, която му носеше добра печалба, и напълно да се подчини на сицилийските градове. Те от своя страна щяха да изискат от него да прекрати напълно всякакви връзки с картагенците и етруските на всички пазари по море и по суша.

Когато Ларс Арнт узна за тежкото ни положение, той изпрати незабавно послание до Демадот и решително заяви, че ще отзове от Куме всички тарквински търговци и ще конфискува цялата собственост на Куме в Траквиния, ако хората и двата бойни кораба не бъдат пуснати незабавно и да се върнат у дома. От друга страна, получи се известие от Гелон, тирана на Сиракуза, че ако Демадот пусне на свобода двата кораба, които тъй нахално се бяха намесили в сицилийските дела, то той, Гелон, щял да впише в списъка на враговете си и Демадот.

Ето защо Демадот вече само стенеше и се жалваше, държеше се за главата и говореше:

— Кой подземен демон ви доведе точно в Куме? Имам слабо сърце и лошо понасям такива неприятности и вълнения. Освен това страдам и от рана в стомаха.

Най-накрая той намери изход:

— А защо да не се обърнем за съвет към нашата знаменита пророчица Херофила 57 57 Пророчица, предсказала раждането на Александър Македонски. — Б.пр. ? Предшествениците й са живели тук много преди основаването на Куме и до ден-днешен чрез устата на пророчицата говорят самите богове. Много хора са чували за Херофила и аз мисля, че и самият Гелон не би посмял да не се подчини на указанията й.

Самият той обаче се отказа да отиде до сибилината пещера, тъй като пътят натам беше много труден, а в самата пещера, според думите му, винаги вонеше и това му докарвало ужасно главоболие. С нас (двама етруски и аз), на които се падна жребият да тръгнем към Херофила, тръгна и един от приближените хора на Демадот. На прощаване тиранът се обърна с раздразнение към него:

— Предай на старицата даровете ми и я помоли от мое име поне веднъж да проговори ясно — „да“ или „не“, а не само да загатва всякакви небивалици…

Пещерата на Херофила се намираше в една висока планинска клисура и към нея водеше козя пътека, отъпкана от краката на посетителите. На по-трудните места в самите скали бяха изсечени стъпенки, но и те бяха изтрити от времето и многобройните нозе, които минаваха оттам. В пещерата имаше малък храм, който беше жилището на сибилата, съвсем скромна и дори зле поддържана обител.

Вътре беше много задушно, серни изпарения караха очите ни да сълзят. Освен това през последните дни бяхме спали малко и лошо от грижи и когато влязохме в храма се почувствахме слаби и безпомощни. Не знаехме какво ни чака и все още тъгувахме за загиналите си другари. Накратко казано, щом стъпихме в обителта на Херофила, започнахме да кашляме неудържимо, а от очите ни се лееха сълзи. Стана ни много горещо, тъй като старицата, която явно мръзнеше от възрастта си, не позволяваше да бъде загасен огънят в огнището. Тя отдавана бе изгубила косите си, но от суетност носеше островърха шапчица на главата си. Прислужваше й бледолика дългокоса девойка, в трескавия й поглед разбрах, че пророчицата я готви за своя наследница. Очите на самата Херофила бяха мътни и според мен тя беше съвсем сляпа.