Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Тръгнах сам през лагера и покрай стените на града се опитах да стигна до сиканите. Боговете сякаш ме закриляха сред хаоса на грабителството. В лагера всички грабеха — и гърци, и варвари. Това вече не беше военна битка, а борба на живот и смърт, в която участваше всеки срещу всеки независимо кой към какъв народ принадлежеше. След като разбраха, че са безвъзвратно победени, варварите пожелаха за последно да ядат, да пият, да грабят и да изнасилват на воля. Те се нахвърлиха на жените в лагера, като преди това избиха всички представители на картагенския съвет и съблякоха и откраднаха разкошните им дрехи и скъпоценни украшения. Чувах писъците на жените и забелязах, че в долната оргия се бяха включили и гърците и воините на Химера и вече не се разбираше кой е приятел и кой е враг.

Признал поражението си, Хамилкар закри лицето си с ръце и слезе от наблюдателната кула. Гръцките телохранители разчистиха пътя му към шатрата. Там той разби със собствените си ръце статуята на Ваал, за да не попадне у врага. Хвърли парчетата в жертвения огън, който бе огромен и приличаше на погребална клада. Всичко това видях със собствените си очи, но той бе толкова съсипан от отчаяние, че не ме позна. Очите му искряха с див блясък, а на устата му бе избила пяна. Хамилкар заповяда да бъдат доведени пред него Кидипа и синовете й и да бъдат посечени, щом телохранителите му, повечето от които бяха родом от Регион, се отвърнаха от него, и се втурнаха из лагера, за да грабят, да убиват и да изнасилват. Десетина се спуснаха към шатрата на Кидипа, обаче не се наложи да я вадят оттам насила. Видях как самата тя изскочи напред с кинжал в ръка и преди Хамилкар да успее да се опомни, преряза гърлото му, след което го тласна направо в кладата, тъй че тялото му бе погълнато от пламъците само за няколко мига. Като видяха това, стражите обградиха Кидипа и я предпазиха с щитовете си от други нападатели. Те обградиха и защитиха по същия начин и четирите момченца и се развикаха за помощ към гърците. Стана така, че Кидипа и децата й бяха предадени живи и недокоснати на Гелон, който я прие с почести. Сигурен съм, тайно е бил възрадван, че по този начин поставя натясно Анаксилай от Регион. Чрез заложниците — съпругата му и децата му, той можеше да го накара да се откаже да поддържа Картаген. Анаксилай обаче бе действал почти толкова ловко, колкото и жена му. След като научил за поражението на Хамилкар пред Химера, той изпратил веднага лодка с вестоносци при Гелон, за да му съобщи, че се отказва от бившите си съюзници картагенците и че се предава на Сиракуза — даже преди да бе узнал каквото и да е за съдбата на децата си и на съпругата си. Ето защо Кидипа дълго време след това не можа да прости постъпката му.

Друг, който прояви гъвкавост и разбиране за политиката на гърците, бе Еркле, въпреки младостта си. След като видя, че войската на Хамилкар е сразена, той изпрати учителя си по гръцки със зелена клонка в ръка при Терон, тирана на Акрагас, и без да дочака вести, даде разрешение на племената си да се нахвърлят на вечните си врагове Ерикс и Сегеста в гръб на елимите, когато последните все още имаха надмощие и изтласкваха назад воините на Акрагас. Този удар в гърба не разреши изхода на войната, но по-скоро се оказа повод да бъдат прекратени сраженията. Хиулс бе начело на отрядите си подобно на баща си и впоследствие се гордееше с получените по време на схватката рани. Ето как сиканите отмъстиха на тези, които ги бяха потискали от векове.

През следващите дни те заотстъпваха назад към горите си и пътем посичаха всеки срещнат беглец от войската на картагенците. Хиулс не позволи на хората си да нападнат бившия лагер на Хамилкар или пък да нахлуят в Химера, а когато настъпи нощта, той призова всички да се прикрият в сенките на горите. Съзнаваше, че гръцките войски ще могат да се справят с положението оттук нататък. Терон беше безкрайно благодарен за помощта, оказана му от вожда на сиканите. Той му изпрати позлатен щит, огърлица от чисто злато и златна фигура на орел, която можеше да се прикрепи към шлема на сиканския вожд. Еркле прие всичко, но върна фигурата на орела, тъй като не искаше да се смята за приобщен към Терон. Последният не посмя да изрази обида от това, тъй като знаеше колко лесно би могъл да си навлече омразата на горските племена. Той съзнаваше ясно, че именно благодарение на сиканите войската му бе запазила равенство с тази на Сиракуза.

В поведението на Хиулс разпознах баща му Дорией, който веднага след като доби кучешката корона на Сегеста, бе готов да се откаже от закрилата на Дионисий и хората му. Щом разбрах всичко това, реших да не търся помощ при сиканите, а да се върна при другарите си етруски и да споделя съдбата им. Сред крясъци, бучене и огньове, аз вървях като обгърнат в облак и сякаш нечия невидима ръка ме водеше напред. Вървях като насън и не мислех вече за спасението си. Навсякъде наоколо хора се избиваха и никъде не видях проява на милост. Започна да ми се завива свят и да виждам странни същества, които лочеха кръвта на падналите трупове. Самите мъртъвци излъчваха бледа светлина, а около главите на някои от току-що падналите все още забелязвах ярко сияние. Вървях отчаян и изнурен. Никой не ме докосна, макар да бях захвърлил шлема си, а дрехите ми да се развяваха и откриваха гърдите ми. Стигнах до етруските и корабите им. Гръцките воини бяха вече до пристана и на брега. Те хвърляха запалени факли в картагенските кораби, тъй че защитниците им загинаха в огъня на нощното сражение. Гелон от Сиракуза смяташе, че всички вражески кораби трябваше да бъдат унищожени или завзети. Затова той самият се появи на кон в пристана, заобиколен от негри в блестящи ризници, желаейки да ободри гръцките воини с обещания за големи награди за всеки подпален и унищожен кораб.