Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Повдигнах се на лакът и отвърнах:

— Самият аз изпитвам слабост към Химера и жителите й, но законите на войната са безмилостни. Безумен е военачалникът, който поради гласа на сърцето си застава между два огъня. Ако започнем тук открит бой с гръцката войска, навярно ще бъдем нападнати в гръб, и то не от друг, а от същата тази Химера, която толкова жалим.

Кидипа се обърна рязко към мен и запуши устата ми с бялата си ръка. После се вгледа в очите ми и се престори, че чак сега ме разпознава.

— Ти ли си това, Турмс? — извика тя с престорена изненада в гласа. — Колко се радвам да те видя пак! Хайде да вдигнем наздравица за срещата ни и да не говорим безсмислици!

Тя ми попречи да продължа, като изля насила в гърлото ми вино с една златна чаша. Докато кашлях, тя продължи с усмивка:

— Моля, не се сърдете за държанието ми, но ето този красив мъж беше някога моето първо увлечение. И до ден-днешен изпитвам слабост към него и не мога да се въздържа — трябва да вдигна наздравица в негова чест.

Тя отпи от виното си и ни огледа всички със сладостно премрежен поглед. Когато отново се опитах да кажа нещо, Кидипа накара синовете си да се струпат около мен и да ми се умилкват, тъй че сметнах за най-разумно да замълча. Самата тя също взе да гали страните ми и шията ми. От всичко това усетих, че ме полазват тръпки, и забелязах, че Хамилкар гледа към мен сърдито. Лицето му се помрачи, той прехапа устни и каза:

— Ще преградим всички порти на Химера с клади от съчки, тъй че да не могат да ни нападнат в гръб, ако започнем битката тук. Погрижил съм се за всичко, а и боговете на Картаген са ми изпратили много благоприятни знаци, тъй че съм сигурен в победата си. Аз съм този, който решава последен, и не търпя никакви нападки, но винаги съм готов да изслушам разумни съвети.

След като разбрах, че Хамилкар ще загърби думите ми, каквото и да кажа, аз се задоволих да наблюдавам красивите момчета на Кидипа и самата нея. Тя галеше разсеяно плитката ми, свела срамежливо поглед към сандалите си, и шепнеше тъй, че и Хамилкар да може да я чуе:

— Наистина, Турмс, все още помня пламенната ти целувка и докосването на пръстите ти по тялото ми. Съвсем не бях безразлична към теб тогава, само от детинска глупост се преструвах, че не ме интересуваш. Сега, когато съм зряла жена и майка на четири деца, мога да кажа най-сетне, че никога не успях да те забравя напълно. Дори в една лунна нощ, доста отдавана, ми се стори, че ти дойде при мен в постелята ми, но когато се събудих, разбрах, че всичко е било само сън.

Хамилкар, който гледаше как Кидипа ме е хванала за ръка, не можа да се сдържи, а скочи от мястото си и каза рязко:

— Кидипа, не забравяй, че си заложница! Освен това си жена и мястото ти не е тук, а в покоите ти, при евнусите.

Явно беше, че Кидипа нарочно разпалва ревността на Хамилкар, защото, като чу думите му, тя стана, изгледа ни победоносно и се оттегли, следвана от синовете си. Но преди да напусне шатрата, тя хвърли доста двусмислени погледи към повечето от мъжете, с които бе разговаряла.

Имах лоши предчувствия и животът в лагера на Хамилкар не ми беше по сърце. Етруските военачалници използваха времето, за да обучават воините си да маршируват и да се подреждат в различни бойни фигури, а аз се излежавах на дъното на кораба, въпреки че беше препълнен и гъмжеше от насекоми. Понякога се включвах в бойните упражнения. Тези подготовки се извършваха с пълно въоръжение и всички ние тичахме, задъхани от горещината, следвани от подигравателните подсвирквания на картагенците. Но и техните военачалници мечтаеха за слава и победи и когато забелязаха тренировките ни, започнаха да карат хората си също като нас да се подготвят усилено за предстоящите сражения. И ето, все по-често виждахме как се строяват либийците, образувайки непроходима преграда от високите си колкото човешки ръст щитове. Имаше и представители на далечните острови, които носеха железни пояси и се обвързваха един за друг, та да не може бойната им редица да бъде разкъсана по никакъв начин.

Веднъж изпратените на разузнаване хора на Хамилкар се върнаха на запенени коне в лагера и обявиха, че гърците са на един ден път от нас. Според думите им гръцката войска била огромна, щитовете и шлемовете на воините блестели на слънцето подобно на мълнии и те превземали хълм след хълм с бързината на морските вълни. Разказът на съгледвачите предизвика паника в лагера и много хора се впуснаха на тълпи към товарните кораби, търсейки някакво спасение. Премазаните в този бяг бяха доста много, а някои хора дори се удавиха в стремежа да се доберат първи до корабите. Мина доста време, докато Хамилкар и приближените му успеят да въдворят ред с помощта на камшиците си. Предводителят на картагенците дори наказа със смърт най-големите страхливци за назидание на другите и лагерът постепенно се успокои.