Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Съветът в Картаген избра за свой вожд Хамилкар и го провъзгласи за едноличен властелин по време на цялата война. Той беше син на известния мореплавател Ханон, същия, чиито кораби бяха изучавали морето от другата страна на Херкулесовите стълбове и бяха плавали по-далече от Оловните острови, в открито море, докато бяха достигнали до ледове. Хамилкар се стремеше извънредно много да постигне слава, той беше наистина надарен военачалник, който в течение на зимата успя да създаде дружини във всички колонии на Картаген чак до Иберия. Ето защо в картагенската войска служеха хора от различни народи, с различен цвят на кожата. Всички тези воини обаче бяха въоръжени по различни начини и понякога не разбираха командите, тъй като говореха какви ли не езици. Освен всичко това те имаха нужда от много и разнообразна храна, тъй като някои бяха привикнали към един вид ястия, а други — към друг вид. Наистина в лагера на картагенската войска доста често цареше безпорядък.

Всички гърци бяха въоръжени по един и същ начин и бяха добре подготвени за борба в подвижен боен порядък на открито поле, а хоплитите им се сражаваха, облечени целите в железни доспехи, и носеха метални щитове. През цялата зима Гелон и Терон си съперничиха кой ще успее да построи повече кораби в Сиракуза и Акрагас. Когато настъпи пролетта, в Сиракуза имаше всичко на всичко сто нови бойни гръцки кораби. Великият цар бе постигнал целта си, тъй като нито един кораб и дори нито един човек не бе изпратен от Сицилия или от Италия на помощ на Гърция, макар Атина и Спарта често да отправяха такива молби.

Това е всичко, което си струва да бъде разказано около подготовката за война в крайморските етруски градове, с изключение на едно удивително събитие от ранната пролет. Римският сенат съвсем неочаквано прекъсна съглашението си с жителите на Вейи и заповяда кърваво копие да бъде хвърлено в територията на този етруски град. Предлогът бе съвсем неоснователен — чести нарушения на границите, макар споровете за пасищата да бяха нещо обичайно и да се уреждаха с преговори. Нападението на Рим срещу Вейи доведе до това, че градът не можа да изпрати обещаните дружини на Картаген. След победата над волските Рим бе дотам могъщ, че успя да създаде не една, а цели две войски, едната от които воюваше недалеч от Цере и Тарквиния. Гърците бяха успели да проведат изключително тайни преговори с римските консули и влиятелните сенатори, тъй че аз узнах за всичко това, когато въпросът за войната бе вече решен. Разбира се, при подобни обстоятелства не можеше и дума да става да се изпратят многобройни дружини от етруски в помощ на Картаген. Така че броят на воините, които тръгнаха към Сицилия, бе доста малък. Съветът на Тарквиния не се реши да изпрати конницата си на корабите, а съветът на Цере реши изобщо да не изпраща никаква войска.

Беше към края на лятото, когато решихме да потеглим на път в открито море, за да се срещнем с картагенските кораби при бреговете на Сицилия. Имахме четиридесет леки бойни съда, две триреми и две хиляди воини на товарни кораби — главно хоплити, които владееха оръжието по гръцки маниер. Картагенските моряци изпълняваха чудесно задачите си и ние успяхме да се доберем до Химера, без да се сблъскаме с гръцки кораби. Изтеглихме корабите на брега съвсем до самия град. Хамилкар бе завладял пристанището и устието на реката и бе обградил града от всички страни. Наемната картагенска армия се състоеше от тридесет хиляди воини и огромният им лагер се простираше до самите градски врати на Химера. Но в тази войска имаше много хора, които нямаха нищо общо с военното дело. Това бяха роби, предсказатели, жени от обоза, жреци, търговци, кастрати, танцьори, музиканти или обикновени скитници, които не правеха нищо друго, освен да вдигат шум, да се карат и да просят.

В близката гора се беше събрала сиканската войска, наброяваща около хиляда сикани. Сегестяните, които по разпореждане на Хамилкар се бяха присъединили към тях, не преставаха да се удивляват откъде горските хора се бяха снабдили с толкова много отлично изработено желязно оръжие — щитове и мечове, но не се възмущаваха особено, тъй като сиканите се присъединиха доброволно към тях и имаха намерение да се сражават с гърците.

Оставих водача на етруските при Хамилкар и приближените му и побързах да отида до мястото, където се бяха разположили сиканите. Само мимоходом се спрях и хвърлих тъжен поглед към болезнено познатите ми градски стени. Тук-таме картагенците бяха построили обсадни кули и бяха докарали пробивни тарани…