Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Повече нямаше какво да правя, тъй като Ларс Арнт се зае лично с делата. Той пътешестваше из цялата страна и изпращаше свои хора из различните етруски градове, за да бъдат склонени жителите им да участват във военен поход. Когато картагенските посланици пристигнаха за сбора на Съюза на етруските градове, те бяха посрещнати като чакани гости с намерение молбата им да бъде разгледана сериозно. Самият аз се въздържах от пътуване към свещения град на етруските и прекарвах времето си в Тарквиния, където чаках решението на Съюза.

На този свещен празник дванадесет дена бяха посветени на боговете, седем — на договаряне по вътрешните въпроси, а три — на външна политика. Спорният въпрос за оказване на помощ на Картаген в борбата с гръцките градове колонии скара старейшините и младежта, а двамата лукумони от онова време се въздържаха от гласуване, тъй като от стари времена лукумоните олицетворяваха мира. Беше решено всеки град от съюза сам да премисли дали да даде помощ на Картаген или не, особено що се отнася до събирането на пари и наемането на доброволци. И двамата свещени лукумони заявиха направо, че от техните градове — Волтера и Волсиния — няма да излязат никакви доброволци и че те няма да разрешат на хората на тези градове да участват във войната. Но тези градове се намираха във вътрешността на страната, а крайморските градове бяха много по-решаващи в случая. След края на сбора картагенските пратеници получиха различни обещания от различните етруски градове.

Тези решения бяха, разбира се, тайни, но във всички етруски пристани живееха гръцки занаятчии и просветени търговци, а големите западни градове имаха свои представители сред етруското население, събиращи сведения за търговията и мореплаването. Много богати етруски другаруваха с тях и често пътуваха из гръцките градове. Те се възхищаваха от гръцката култура много повече, отколкото от собствената си, и разказваха на приятелите си за опасността, грозяща гърците. Освен това те правеха всичко възможно, за да попречат на подготовката за похода. Дълбоко във вътрешността на страната те дори се стремяха да наемат свои доброволци — само и само да попречат на хората да отидат на война, а през зимата в етруските пристанища зачестиха пожарите и вълненията сред чуждоземните моряци — всичко това безпокоеше етруските и ги отвличаше от подготовката за предстоящите военни действия.

Но все пак нещата вървяха. Когато се върнах в Рим от Тарквиния, носех само добри вести на Ксенодот и бях уверен, че етруските ще подкрепят решително картагенците. Бях получил и таен списък на спомагателни дружини от Арнт. Ксенодот беше във възторг от всичко това и възкликна, че новините ми са по-добри и от най-смелите му надежди.

— И всичко това получих даром! — добави той. — А какво да правя със златните статуетки, изобразяващи волски глави, които донесох с толкова труд до Рим?

Той наистина бе успял да пренесе тайно в града доста голям брой от тези златни фигурки, всяка от които тежеше един талант и с които можеше да се заплаща като с монети, например в Картаген. Ксенодот бе скрил това съкровище при устието на Тибър, за да не събужда недоверието на сената с подобен разкош. Разбрах, че наистина би било неразумно съкровището да се носи обратно в Суза, и затова предложих на Ксенодот да купи няколко кораба от Популония със златото. Те трябваше да бъдат натоварени с железни оръжия и трябваше също така да бъде намерен някой, който да можеше да пренесе оръжията до сиканите в Сицилия. Вярно е, че Хиулс все още беше дете и през всичкото време, откакто се бяхме разделили, не бях получавал никакви новини за него, но оръжието щеше несъмнено да укрепи положението му, а не се и съмнявах, че синът на Дорией би съумял да го разпредели сред племената. По този начин сиканите щяха да подпомогнат картагенците или пък да отрежат пътя на гърците, като извършат нападение над акрагаската област.

Няколко златни волски глави бяха изпратени тайно и до Ларс Арнт в Тарквиния, тъй като последният беше доста разсъдлив юноша и навярно щеше да ги използва за строежа на допълнителни бойни кораби. В Куме беше лесно да се купят чертежи на съвременни атински кораби, тъй като самохвалните атиняни не само че не пазеха в тайна корабостроителните си умения, а напротив, навсякъде се хвалеха с тях.

Ксенодот обаче настоя да ми подари един талант злато, като се обоснова, че може би някога може да имам истинска нужда от него. Разделихме се като приятели и през нощта преди заминаването му пихме цяла нощ вино и вдигахме наздравици за етруските успехи и за великия цар. На следващия ден той потегли обратно за Картаген. Трябваше да пътува по заобиколен път, тъй като сиракузкият тиран Гелон бе успял вече да затвори Месинския пролив.