Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Освен това той забогатя доста от платата, която събира за достъп до пролива — добавих аз. — Поведението му е обичайно за всеки грък — проси помощ от заклетия си враг срещу съотечествениците си.

Ксенодот се изчерви и втренчи поглед в боядисаните си в червено нокти.

— Персите, разбира се, също са стари врагове на гърците — каза той. — Но лично аз не се смятам за предател. Най-доброто в Гърция и Йония е гръцкото просвещение, изкуството, поезията, мъдростта и отношението към живота. Но гръцката политика разяжда като язва вътрешностите на света, а персите олицетворяват спокойствието и порядъка. Самият велик цар е най-добрият приятел на гръцкото просвещение. Когато гръцките градове бъдат завоювани, гръцкият дух ще може свободно да се разпространи из целия свят и да го обнови.

Той забеляза, че не бях изпаднал във възторг от разсъжденията му за бъдещето на човечеството, и като взе в ръце пръчица, започна да рисува по пясъка карта, за да ми покаже докъде са напреднали приготовленията за военния поход.

— Великият цар ще завоюва Гърция по суша — говореше той. — Ще построи мост през Хелеспонта и армията му ще може да се придвижи лесно към Тракия. Тракийските полуострови са прекопани, тъй че на флотата изобщо няма да й се налага да излиза в открито море, съпровождайки войската. Всичката тази подготовка продължава вече девет години. Когато армията потегли от Азия към Европа, всяка нейна крачка и всеки дневен преход ще бъдат точно пресмятани. Истина е, че Атина уговаря другите гръцки градове да се готвят за съпротива и всичките й доходи от сребърните рудници отиват за строителството на кораби, но вътре в себе си атиняните са разколебани и имат намерение да се предадат, макар външно да се надуват. — Ксенодот се усмихна леко и добави: — Дори и делфийският оракул се колебае и говори неясно. — Той ме погледна проникновено в очите и продължи: — Покоряването на континентална Гърция е една от великите цели на персийския владетел. Сам знаеш, че градовете в тази част на Гърция са съсипани от вътрешни раздори и са много по-бедни от богатите гръцки колонии на запад. Посланици от Атина и Спарта пътуват и сега към земляците си, живеещи в Италия и Сицилия, за да ги молят за помощ, защото разбират, че идущото лято ще се окаже съдбовно за Гърция. Подготовката ни е толкова обхватна, че не може да не бъде забелязана и не можем да скрием времето на настъплението си. За великия цар ще е истински успех, ако успее да развърже война между могъщите градове на Сицилия. Картаген сключи с нас неотдавна договор за събирането на силна армия и за насочването й към северното сицилийско крайбрежие — главно за да бъде освободена Химера от гнета на Сиракуза. Но картагенците няма да могат да се справят сами с прехвърлянето на флотата си, а ще имат нужда от тиренска помощ. Би било още по-добре, ако и етруските подготвят войска, тъй като не е тайна, че картагенците са по-добри като търговци, отколкото като воини. Съветът на Картаген е да се обърнем с такава молба към съюза на етруските градове наесен, когато той се събира, за да взима важни решения. — Той сключи ръце и въздъхна: — Ето всъщност защо дойдох в Рим. Оттук, от този независим град, който не прилича на никой друг, е много удобно да се наблюдават етруските. Нямам право, а дори и ми е забранено да участвам в открити преговори с тях. Външно трябва да се създаде впечатление, че тиренците и картагенците са се обединили в борбата си против гръцкото владичество. Етруските дори не трябва да знаят, че персийският цар плаща за въоръжаването на картагенците, но за влиятелните и богати тиренци не бива да е тайна възможността западните гърци да бъдат победени. Струва ми се, че боговете няма да дадат друга такава възможност.

Аз извадих съда с вино от извора, където се охлаждаше, и напълних чашите. Върховете на хълмовете бяха вече порозовели и мракът се спускаше по склоновете им. В здрача виното и розите ухаеха още по-силно.

— Ксенодот — казах най-сетне, — ще бъда искрен. Толкова голяма подготовка и такава голяма войска не може да целят единствено завоюването на Гърция. За да се убие комар, не е нужен цял ковашки чук.

Той се засмя, срещна погледа ми и призна:

— Когато Гърция падне под властта на персийския цар, следващата крачка ще бъде Италия. Но за всичко това се иска време. Надявам се, че разбираш, че великият цар никога не би обидил съюзниците си и би се ограничил с изисквания за земя и вода единствено от приятелските градове. Само един камък, изтръгнат от градската стена ще е достатъчен, за да бъдат признати персите за победители.