Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Арсиное се възмути и макар и със съвсем лека нотка на неловкост, каза гневно:

— Каква е разликата дали Мисме е твоя дъщеря или е дъщеря на най-добрия ти приятел?! Ако съдбата ми ти е безразлична, то помисли поне за бъдещето на момичето. Помисли и за Микон — нима ще позволиш единственото му дете да остане на улицата?

— За това и дума не може да става! Аз, разбира се, ще взема Мисме, но съвсем не за да ти помогна — казах аз. — Просто обичам момиченцето и често ми е мъчно за него. А що се отнася до най-малкия ти син, то много бих искал да задоволиш любопитството ми. Чух какви ли не слухове на форума, а освен това умея да смятам. Отгоре на всичко познавам добре и богинята ти. Тъй че, извини ме за наглостта, но стигнах до извода, че момчето е син на Кориолан.

Арсиное се стресна и запуши с длан устата ми. След това се огледа уплашено наоколо и чак когато се увери, че сме съвсем сами, тя се успокои и се усмихна.

— Нищо не мога да скрия от теб, Турмс! Ти ме познаваш по-добре от всеки друг на света! Е, във всеки случай детето произхожда от един от най-добрите родове в Рим, а баща му е измежду най-снажните и най-силни мъже на града. Смятах за свой дълг да родя син на Терций Валерий и той наистина не може да се срамува от това дете, макар истинският му баща да е глупак, обречен на вечно изгнание. Впрочем може би всичко това да е за добро…

Откровеността й окончателно разчупи сковаността и отчуждението, които изпитвах, та двамата започнахме да бъбрим весело, съвсем както някога по-рано. Много пъти се усмихвах на шегите й и все по-ясно осъзнавах, че продължавам да обичам тази жена и че винаги ще я обичам, защото равна на нея нямаше по цялата земя. Въпреки всичко проявих воля и не я докоснах. Мина доста време, преди да осъзнаем, че навън се беше смрачило. Изведнъж Арсиное въздъхна и се загърна в плаща си на патрицианка.

— Време е да си ходя — каза тя. — Скоро ще се върна с Мисме и наистина се надявам, че ще се погрижиш за нея като за собствена дъщеря.

В този момент осъзнах, че всъщност Арсиное не обича дъщеря си. Тя бе разочарована от външния вид на детето, което приличаше прекалено много на Микон.

Не ми беше приятна мисълта, че Мисме ще трябва да израсне в Субура — сред какви ли не скитници и съмнителни личности. Ето защо след известно време я отведох във владенията си и я поверих на грижите на двойката възрастни роби. Това бе една от причината, поради която започнах по-често да посещавам земите си, дарени ми от Терций Валерий. Учех Мисме да чете и да пише и я възпитавах да се чувства волна и свободна, нещо не съвсем обичайно за Рим.

Мисме се оказа извънредно възприемчиво дете. Когато напусна мрачния дом, където бе чувала само упреци, тя започна да се развива много бързо, за което спомагаше и здравословният начин на живот сред природата. Тя обичаше животните и се грижеше с желание за добитъка. Беше се научила дори да язди много добре. Само за две години момичето се превърна в стройно височко девойче с гладка и мека кожа. Косата й бе къдрава и кестенява. Все още бе срамежлива, но винаги когато я посещавах, сърцето ми трепваше от радост, защото съзнавах колко много е привързана към мен. Мина още време и тя се превърна в зряла девойка, а очите й напомняха все повече и повече очите на Микон. И Мисме подобно на него се беше научила да се присмива както на хората, така и на себе си. Такава си беше Мисме.

Вестта за смъртта на цар Дарий достигна и до Рим. Гърците бяха извънредно радостни от тази вест и благодариха за нея пред олтара на Херакъл. Смятаха, че опасността, която грозеше страната им, е отминала. Бяха уверени, че борбата за власт в толкова голяма държава като Персия непременно ще предизвика вълнения и Гърция няма да бъде вече на прицел в желанието на персите да завоюват нови земи. Мислеха, че новият цар ще се заеме с делата си и ще забрави за Атина. Но Дарий беше изградил стабилна държава, състояща се от много от подчинените народи, и се бе погрижил толкова добре за безброй неща, че след смъртта му нямаше никакви размирици. Не само това, а скоро до Рим достигна вестта, че синът му Ксеркс, който отдавана бе прехвърлил младежка възраст — Дарий бе управлявал извънредно дълго — е провъзгласен за цар и е намислил нов поход към гръцките земи в желанието да не изпусне завоюваното и дори да завоюва още. Този път атиняните не се осмелили да хвърлят персийските пратеници в кладенеца, а се отнесли с тях почтително, опасявайки се от близостта на Тракия, която бе вече във властта на персите. Те дори дали даром исканата земя и вода, съзнавайки, че малка отстъпка няма да им навреди.