Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Всички тези събития, разбира се, бяха далечни за Рим, но както кръговете, образуващи се от хвърлен във водата камък, изчезват чак когато стигнат бреговата ивица, тъй и новините за Ксеркс достигнаха и до Рим. Персийското царство се бе разпростряло от Тракия до скитските равнини, от реките на Египет до далечна Индия. Властелинът на Персия с право се смяташе за господар на света и смяташе, че ако завладее още земи, с това ще прекрати навеки войните. Като размишлявах върху всичко това, аз стигнах до извода, че римските завоевания, бавното увеличение на територии и споровете със съседните племена са само малко по-голямо събитие, отколкото споровете на неколцина пастири за околните пасища. Тъй и борбата за власт вътре в самия град между патриции и плебеи, които назоваваха единствено своите хора истински римляни, ми се струваше не по-значителна от крякането на жабите в близкото блато.

Срещнах случайно Ксенодот скоро след пристигането му в Рим с картагенски кораб. След като слязъл от брега, той незабавно се насочил към храма на Меркурий, за да принесе благодарствена жертва за щастливо завършилия морски път. Аз го срещнах тъкмо пред прага на този храм. Той се бе отказал от пресийските си одежди и беше облечен по йонийски маниер, и то извънредно изискано. Сандалите му бяха със сребърна украса, а добре поддържаната му коса излъчваше приятен аромат. Беше избръснал къдравата си брада, но аз го познах веднага и побързах да го поздравя. Щом ме видя, на лицето му се изписа веднага широка усмивка, той ме прегърна и възкликна:

— Наистина ми върви, че те срещам, Турмс от Ефес! Точно мислех да разпитам за теб. Нужни са ми съветите ти в този чужд за мен град, а освен това имам желание да разговаряме за какво ли не!

Не исках да показвам на Ксенодот жилището си в Субура. Затова му обясних, че живея скромно в провинцията близо до Рим. Той от своя страна не искаше да започваме разговора в странноприемницата, където обядвахме, и затова привечер прекосихме моста към другия бряг на Тибър. Вървяхме пеша и разглеждахме околностите, докато най-накрая не се добрахме до имението ми. Той каза любезно, че разходката му се е отразила много добре, но аз забелязах, че всъщност не беше свикнал да върви пеша толкова дълго. Той бе напълнял и предишната му любознателност бе сякаш изместена от студена пресметливост.

Разказа ми, че служи в Суза като съветник по делата на западния свят. С милостта на сегашния цар Ксеркс се сдобил още докато Дарий бил жив.

— В Картаген, разбира се, има персийско представителство и посланик на великия цар — говореше той. — Всъщност точно оттам идвам сега и изобщо не съм подчинен на тамошния представител, макар да работим заедно. Интересите на великия цар не са противоположни на интересите на Картаген. Ксеркс се разбира доста добре с този град. Картагенският съвет отлично съзнава, че всякаква търговия би била невъзможна, ако Персия прегради пътя към източните морета.

По време на разходката ни той ми съобщи мимоходом, че притежава дом в Суза, обслужван от сто роби, а в Персеполис има по-скромно жилище, което изисква грижите на петдесет роби. Нямал съпруга, тъй като не понасял женските кавги и капризи. Великият цар Ксеркс, с гордост прибави Ксенодот, одобрява напълно начинът му на живот. От някои негови намеци аз бързо схванах как точно беше добил благоволението на великия цар, но самият Ксенодот бе дотолкова деликатен, че не говореше направо за тези неща.

Аз изобщо не се опитах да се покажа по-богат, отколкото бях всъщност. Имах прекрасен извор и около него бях посадил красиви дървета. Заповядах да ни бъде наредена трапеза редом с извора, чиито студени води служеха за охлаждане на виното ми. Мисме ни поднесе проста селска храна, приготвена от старата робиня. Храната се състоеше от хляб, сирене, варени зеленчуци и прасенце, печено на жар, което бях принесъл още сутринта в жертва на Хеката.

Ксенодот се хранеше с голям апетит. Явно, че чистият въздух и разходката на открито си бяха казали думата. Той непрекъснато хвалеше храната и искаше още, което зарадва Мисме. Старата робиня, отначало притеснена, че може да готви само проста храна, се разплака от радост и от благодарност, когато Ксенодот поиска да я доведат при него, за да изрази пред нея възхищението си от вкусните гозби. Когато видях как този високопоставен мъж можеше да разговаря с хора от простолюдието и да ги накара да изпитат радост, аз си подобрих много мнението за него и започнах да уважавам персийските обичаи.