Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

След като благодари на Мисме и на старата робиня, Ксенодот се обърна към мен:

— Само не мисли, Турмс, че се преструвам. Простата ти храна наистина ми е по вкуса, макар да съм привикнал към много изтънчени подправки. Виното ти е съхранило вкуса на земята, та когато отпивам от него, пред мен изниква лозето, където е узрял някога плодът му. Да, да, чувствам вкуса на пръстта, където е зряло гроздето, чувствам вкуса на камъните и глината под него! А пък печеното прасенце с розмарин бе наистина чудесно…

Казах му, че прасенцето е приготвено по етруска рецепта, която бях научил от Фезуле. След миг вече рисувах с пръчка по земята карта на етруските градове и му разказвах за богатствата им, за морските пътешествия на етруските, за коваческите им умения и за железодобивните им мини в Популония и Ветулония. Ксенодот слушаше внимателно, кимаше, а ако не разбираше нещо, не се стесняваше да ме попита. Времето течеше и Мисме смени венците ни от теменужки, с които ни бе накичила когато пристигнахме, с венци от рози.

Когато ни лъхна силният аромат на рози, Ксенодот изведнъж се огледа наоколо и каза със сериозен и откровен глас:

— Ние сме приятели, Турмс. Затова не искам нито да те изкушавам, нито да те подкупвам. Кажи ми само едно: в дълбините на душата си на чия страна си — на страната на гърците ли си или си против тях? В зависимост от отговора ти аз или ще замълча, или ще беседвам поверително с теб.

Някога, когато бях още дете, ме бяха приютили в Ефес. Възпитан бях от Хераклит, а за Йония се бях сражавал в течение на цели три години. Бих се рамо до рамо с Дорией и все още носех белезите от тези битки по тялото си. Но сърцето ми бе изстинало към гърците, те ми бяха станали чужди, а нравите им ме дразнеха и ме изумяваха. Гърците са прекалено приказливи хора, който обичат прекалено много кавгите. Те са прекалено големи хитреци и измамни по душа. Обичат самохвалството и преживяват прекалено несполуките си. Не, не обичах гърците и не чувствах благодарност към тях. Само властта на тираните предпазваше градовете им от престъпления и от разгул на беззаконията. Колкото повече опознавах етруските, толкова по-близки ми се струваха именно те и толкова повече бях започнал да страня от гърците. Не бях римлянин, а детството ми, прекарано в Гърция, бе отдавна отминало. Бях чужденец, пришълец на тази земя и не знаех нищо дори за произхода си.

Тъй че заявих:

— Гърците са достойни за удивление и уважение, но честно да си кажа, те доста са ми омръзнали. Дори и тук, в Рим, те се държат доста безцеремонно. Гръцките градове си съперничат, дори са се нахвърлили един срещу друг и взаимно унищожават постигнатото.

Сам не знаех откъде се бе взело това мое ожесточение спрямо гърците, но когато го почувствах, то подобно на отрова или киселина започна да разяжда душата ми. Може би причина за това бяха униженията, които бях изпитал някога в Ефес, или пък фактът, че бях познавал толкова добре самолюбието на Дорией. Ето че и Микон ме бе измамил. Дори и скитите говореха, че гърците са добри само тогава, когато не са свободни хора, а се превърнат в неволници.

Ксенодот кимна с разбиране:

— Аз съм родом от Йония, но съм свикнал с персийските одежди, обичаи и любов към откровеността. Персите държат на думата си и не мамят приятелите си, а ние, гърците, дори сме се научили да лъжем боговете си и да им даваме двусмислени обещания. Наистина, светът не е черно-бял и когато служа на великия цар, аз смятам, че върша добро дело за народа си. Виж, и Гърция, и Атина са кошери на вечни свади и безпорядъци. Неудачното положение на тази страна на търговски кръстопът води до това, че искрите на недоволството хвърчат от всички страни. Гръцките градове в Сицилия се надпреварват с финикийците и тиренците по търговия и застрашават Ерикс. Навярно си чул също, че новият тиран на Сиракуза Гелон е завладял Химера, прогонил е Терил и е нарушил всички предишни съглашения за търговията из източните морета. Оттук остава само една крачка до завладяването на Месина и Регион, и тогава за тиренците и картагенците няма да има вече достъп до пролива. За щастие Анаксилай не отстъпва пред Гелон, разбирайки добре, че би се лишил от собствения си трон, ако се съгласи с изискванията му и закрие пролива за всички останали съдове освен гръцките.

— Всичко това е съвършено ново за мен — казах аз с интерес. — Животът в Рим е тих като блатна вода.

Ксенодот се усмихна и продължи:

— Картагенците са особено обезпокоени от наглостта на гърците. Грубият Гелон и хитрият Терон от Акрагас господстват заедно почти над цяла Сицилия. Анаксилай се обърна с молба за помощ към Картаген и дори обеща в знак на искреността си да изпрати там жена си и децата си като заложници. Той е добър политик и разбира, че проливът трябва да бъде достъпен за всички търговци от целия свят.