— Водя война по картагенски маниер. Мисля, че разбирам по-добре хората си от теб, чужденецо.
Спомена също, че трябва да се съобразява с изискванията на представителите на картагенския съвет, чиито поръки трябва да следва, макар да са избрали именно него за военачалник. Картагенците биха се разгневили, ако Хамилкар накара хората си да копаят и да съсипват разкошните си дрехи и съоръженията, доставени с толкова голям труд и разноски от Картаген. Сметнах думите му за странни, но скоро разбрах причината, а и нежеланието му да напада Химера.
Хамилкар беше изтънчен и красив мъж с по-светла кожа от другите картагенци, тъй като майка му бе от сиракузки гръцки род. Отчасти бях съгласен със запазването на Химера, град, който познавах добре, макар впоследствие да научих, че сиракузките воини го бяха разграбили и бяха убили приятеля ми Ларс Алсир. Самите жители на града участвали също в грабежа на тиренските имоти. И все пак не винях никого. По-скоро сметнах, че идва от слабостта на Терил, бившия тиран на Химера, прогонен от народа на града.
Веднъж, когато Хамилкар направи невероятен пир, странното му поведение ми се изясни. След многобройните блюда, поднасяни ни едно подир друго, и след като бяхме изпили много купи от скъпото му вино — бяхме насядали в голямата пурпурна шатра картагенци, етруски и други съюзнически вождове, — изведнъж завесата откъм задната част на шатрата бе вдигната и вътре влезе Кидипа, съпругата на Анаксилай, тирана на Регион. Придружаваха я четиримата й сина — извънредно красиви малки момчета. Двамата по-малки Кидипа водеше за ръка, а двамата по-големи се държаха за полите на дрехата й. Самата Кидипа бе още по-красива сега, като зряла жена, отколкото някога като девойка на шестнадесет години, както я помнех. Косата й беше сресана по изящен гръцки начин и бе поръсена със златен прах. За да покаже, че талията й е все още така тънка, тя се беше препасала с колан със златна катарама. Нозете й бяха обути в скъпи сандали, украсени с огромни скъпоценни камъни. Всички ахнахме от изненада и станахме, а после вдигнахме наздравица в нейна чест. Хамилкар изпита голямо задоволство от изумлението ни и обясни:
— Кидипа е моя заложница заедно със синовете си. Тя ни последва от Картаген, за да се погрижи да бъдат спазвани интересите на Химера. Самия Терил, баща й, оставихме в Картаген, тъй като той е бездарен мъж и може само да говори с пяна на устата за Химера. Най-добре ще бъде, ако оставим града под опеката на Анаксилай, докато синовете му пораснат и се заемат с тези работи.
От погледите, които Хамилкар хвърляше към Кидипа, разбрах, че той й се възхищава, дори още повече — стори ми се, че е безумно влюбен в нея. Но кой ли не би се влюбил в тази властна и красива жена, която още като невръстна девойка умееше да върти мъжете на пръста си! Тя ни помоли със звънкия си глас да не се смущаваме от нея, а да продължим пира си. Тръгна плавно между нас и взе да налива чашите ни с вино. От време на време сядаше до някои от важните мъже на Картаген и говореше с тях като със стари познайници. Ние бяхме като омаяни от присъствието й и разговорите ни утихнаха. Всички следяха движенията й, а тя се наслаждаваше извънредно много, че е завладяла вниманието ни, и движенията й постепенно ставаха още по-съблазнителни. Погрижи се също синовете й да поздравят всички както подобава и започна да се жалва от алчността на сиракузкия тиран Гелон, който бе отнел двата града, Месина и Химера, падащи се от наследството на момчетата.
Сякаш случайно Кидипа приседна на крайчеца на ложето ми и се обърна към етруските вождове с думите:
— Възхвалявам бойното ви умение, славни етруски воини! Съжалявам, че не мога да говоря езика ви, но съм сигурна, че вие като цивилизовани мъже разбирате гръцки. Израсла съм в Химера и като девойче съм се къпала във водите на тукашната река. Ето защо не мога да понеса мисълта за разрухата на този град, още повече че това не е и във вашите интереси. Защо ви е да губите ценно време и сили за завземането на града? По-добре ще бъде, ако се заемете първо с гръцката войска, и веднага щом извоювате победа, Химера сама ще падне в краката ви.
Хамилкар кимна, сякаш да потвърди думите й, и каза:
— Анаксилай от Регион ме помоли за помощ и даде жена си и децата си като заложници. По този начин той се обвърза да се бие до последния воин на страната на Картаген. Така че сме длъжни да мислим и за неговите интереси, и за интересите на тези момченца. Няма да имаме никаква полза, ако разрушим Химера.
Читать дальше