Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Уви, бяхме малобройна група и ни се наложи да оставим кораба да се носи безцелно със счупените си гребла. Когато сражението затихна, Дионисий изсвири с рога си знак за сбор. Отговориха му и от петте кораба и стана ясно, че сме успели да разкъсаме бойния ред на персите. Сближихме се и заплавахме заедно към мощните съдове от Милет, които се бяха врязали във вражеските кораби. Подиробеда, след като получи огромна пробойна, петдесетвесленият ни кораб бе потопен, а ние успяхме да завземем една финикийска бирема 20 20 Военен кораб с два реда гребци — Б.р. . Вдигнал бойните си знаци на този кораб, Дионисий се огледа удивено и възкликна:

— Това пък какво е?

Бяхме обкръжени от продънени и потъващи кораби, по водата плаваха трупове, а воините, които бяха останали живи, се носеха по вълните, хванати за дървени обломки и гребла. Йонийските съдове, които бяха длъжни да прикриват подстъпа към Ладе, бяха надули платна и се приближаваха към нас, готови да ни нападнат вероломно отзад.

Дионисий отбеляза:

— Те явно чакаха да видят как ще се развие сражението, а сега искат да направят услуга на персите, та да пощадят града им. Богинята на победата е отвърнала лицето си от Йония!

Но ние не се предадохме, а се сражавахме мъжествено, подчинявайки се на командите на Дионисий. Скоро изгубихме още два кораба, макар да успяхме да спасим останалите живи от екипажите им, тъй че имахме достатъчно воини за последните ни три съда. Дионисий, който не се доверяваше на финикийските роби-гребци, им заповяда да скочат в морето, след което успяхме да се откъснем от неприятеля и да излезем в открито море. Йонийските кораби бързаха на юг, а персите след тях. Най-сетне гръцките гребци имаха възможност да изразходват силите, които бяха трупали през многото седмици, когато се излежаваха на брега в сенките на навесите от платна.

Като участник в битката при Ладе би трябвало да мога да разказвам много за нея, но тогава не познавах все още морския бой и дори ми беше трудно да различавам корабите един от друг. Ала седмици след това и самите моряци се препираха, тъй като всеки помнеше боя по различен начин.

Моята неопитност ме накара да се удивя наистина, когато след някое време забелязах на палубата сандъци, пълни с монети, скъпи оръжейни трофеи, бокали за жертвоприношения, огърлици от скъпоценни камъни и други ценни вещи. Оказа се, че докато аз се бях сражавал не на живот, а на смърт, хората на Дионисий бяха намерили време да издирят всички тези ценности и да оберат пръстените и гривните на вражите трупове, като за по-бързо им бяха отрязвали пръстите или целите ръце.

Дионисий беше във възторг от финикийския кораб. Той галеше и почукваше по кедровата му обшивка, оглеждаше всяко помещение, разгледа внимателно дори и пейките на гребците:

— Ето това се казва кораб! Ако имах сто такива съда, аз с екипажа си от Фокея бих се превърнал в истински властелин на моретата!

Статуята на корабното божество той дори не докосна, напротив, след като му принесе жертви, се помоли:

— Помогни ми, о, финикийски боже! Който и да си ти — защити ни!

Остави всичко, както си беше, а финикийските щитове и бойни отличия разпредели между своите воини и на трите кораба. Но на носа на финикийския кораб заповяда да се изрисуват две огромни очи, за да не се изгуби дори и в най-отдалечени води.

Привечер морето около нас опустя, но Дионисий се страхуваше да се приближи към брега и заповяда на съдовете да плават близо един до друг, тъй че да чуваме плясъка на греблата, а гребците се сменяха по-често от обичайното.

От всички страни се носеха жалбите и стенанията на ранените. Нямахме никакви лекове, тъй че раните се почистваха само с морска вода и се намазваха със смола. Самият Дионисий имаше множество рани, а пък Дорией беше пострадал от страшен удар с весло по главата си. Шлемът му се беше пробил, та когато го сне от главата си, той изохка от болка — заедно с шлема се откъсна и парче от кожата с косата. Но след това се разсмя мъжки и каза, че има нужда повече от ковач, отколкото от лечител.

През печалната нощ, която последва, виждайки около себе си толкова много страдание, аз се срамувах, че бях останал невредим, и по страните ми се стичаха сълзи. Плачех за първи път от времето, когато Хераклит ме изхвърли от дома си и ме нарече неблагодарник. Хераклит не можеше да ми прости това, че и аз заедно с другите бях танцувал танца на свободата и бях помогнал на жителите на Ефес да прогонят Хермадор.