Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Дионисий не се и опита да направи гребец от Дорией, а уважи благородния му произход. Дорией беше обучен да се движи леко дори в пълни бойни доспехи и да прескача всякакви високи препятствия. Ето защо той се справяше на кораба по-добре, отколкото Дионисий бе очаквал, и само се усмихваше мрачно на многобройните си натъртвания и на разкървавените си лакти.

След като видя, че съм напреднал с греблото, Дионисий реши да ме повиши и ме взе при себе си на палубата, тъй като умеех да чета и да пиша. Той ми разкри смисъла на морските знаци, както и на различните сигнали с рог, а аз от своя страна му четях на глас писмата, написани на восъчни плочки, които се получаваха от градския съвет, и пишех отговорите му. Преди това той винаги беше захвърлял подобни плочки в морето. Изумлението му беше огромно, когато само с помощта на едно такова писмо той получи на кораба цял жертвен бик, три овце и лодка, натоварена с плодове, овощия и кореноплодни.

Казах:

— Градът е длъжен да ви плаща с провизии. Можеш да си поръчаш от Милет и други неща — например свирачи на сиринга, зехтин, вино, дори медни лъвски глави, с които да отличаваш хората си, ако искаш.

Дионисий отвърна:

— Никога не бях чувал нещо по-невероятно. Мислиш ли, че бих могъл да пратя восъчни плочки и на персите, с които да ги помоля да вдигнат платна и да се махнат оттук. Самият аз не успях да измъкна от Милет дори чувал брашно, а ти ме правиш богат само като драскаш някакви завъртулки по восъка на плочките! Може пък тази война да не е чак толкова лошо нещо!

— А нима ти мислиш, че тази война е лошо нещо? — попитах аз.

Дионисий ме изгледа изпод рунтавите си вежди и се разсмя на глас. Белите му зъби блеснаха на слънцето:

— Странен човек си ти, Турмс — каза той. — Ако сам не го разбираш, няма смисъл да ти го обяснявам.

Поразмислих се, и стигнах до извода, че хората наистина бяха почнали да се съмняват в настоящата война. Властта в Милет поддържаше едва-едва единството на флотата — да не се разпръснат корабите и да не тръгнат към родните си места. Как беше станало така, че великият град, основал стотици колонии, бе достигнал до такъв упадък?

Едва-що падна вечерта, и небето над Милет бе озарено от кървава заря 18 18 Милет оглавява въстанието на йонийските градове против персийското владичество и в 494 г. пр.Хр. бива изгорен до основи. — Б.пр. , а в лагера плъзнаха слухове, че персите били завладели и разграбили храма на Аполон Йонийски, а след това го подпалили, за да дадат сигнал на корабите си.

Като гледах пурпурното небе, бях почти уверен, че персите са решили да си отмъстят за подпалването на храма на Кибела в Сарди. Какво щастие, че в малкия лагер на Дионисий никой не знаеше кой всъщност бях аз! Ако бях останал в Милет, разгневените тълпи сигурно щяха да ме разкъсат на парчета.

През целия следващ ден Ладе беше обхванат от паника, но през нощта хората като че ли се поокопитиха. Някои говореха, че персите, които бяха разрушили божествения храм, са си навлекли гнева на боговете. Други твърдяха, че никой не е достатъчно силен, за да спаси Йония, щом дори самият Аполон не бе съумял да защити най-голямата си светиня. Хората се къпеха в морето, сплитаха на плитки косите си и се обличаха в най-хубавите си дрехи — в очакване на предстоящото сражение.

Същата нощ в лагера на Дионисий се появи орфически жрец, който засвири с лирата си и запя за слизането на Орфей в страната на мъртвите. Той каза:

— Не ми е позволено да разказвам за тайните ни обреди на непосветени като вас. Но за утеха на тези, които утре ще паднат в боя, искам да споделя, че ние, посветените, не признаваме смъртта. Има хора, които са живели преди и които се връщат отново на белия свят чрез прераждането.

Дионисий рече:

— Участвал съм в някои тайни обреди, за които не се говори много-много. От обречените на Дионис съм чувал, че богът се появява в Елевзин като Якх 19 19 Гръцко божество, почитано заедно с Деметра и Персефона в Елевзинските мистерии. — Б.пр. винаги когато Деметра извежда дъщеря си Персефона от царството на Хадес. Житното зърно трябва да умре, за да се роди ново жито от същото зърно. Но безсмъртието, пред което свободните мъже са равни с робите или с жените, не е по вкуса ми.

Дорией каза:

— За мен безсмъртието се изразява единствено в надгробния надпис, изписан на камъка, който е издигнат в чест на падналия в боя.

Орфическият жрец възкликна:

— О, неверници! Нима бихте се примирили да бродите вечно като сенки и да пиете размесена с вода жертвена кръв в мрака на ада? — Той се вторачи пред себе си като обзет от някакво вдъхновение, прокара поривисто пръсти по струните на лирата си и извика през безумната мелодия: