Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Спомних си това, което се случи между мен и Ханна, и изпитах вина. Вярно, че тя не можеше да е забременяла от мен, мислех си. Арсиное ме беше убедила, че съм безплоден. Но аз бях виновникът за това, че момичето не беше вече девствено и се бе отдало след мен и на други мъже. Явно не бе могло да устои на изкушенията на двуличния град. Ала не можех да споделя всичко това с Арсиное, а само гледах недоумяващо и казах накрая:

— Ханна бременна? Как е възможно?

След като се успокои малко, Арсиное продължи:

— Ханна злоупотреби с доверието ми. Но какво да се прави. Никакъв смисъл няма да седя и да страдам за непоправимото. Ще я продам колкото се може по-бързо, иначе всяка хапка, която хапва тя, всяко парцалче, което износва, са напразно хвърлени средства. Как мислиш, права ли съм, Турмс?

Потресен, отвърнах, че Ханна се грижи добре за Мисме, а този, който заплаща за нея, е Терций Валерий и ние нищо не губим. Арсиное ме хвана възмутено за раменете и ме разтресе:

— Глупако, нима искаш дъщеря ти да бъде отгледана от една блудница? На какво би могла да я научи тя? — Арсиное бе тъй превъзбудена, та не посмях да й напомня, че Мисме не е моя дъщеря. Тя продължи: — А какво ще си помисли Терций Валерий за нас, които не съумяваме да държим в подчинение дори една малка робиня? Ние и без това го обиждаме, като не му даваме нищо в замяна на щедростта му. Поне ти нищо не му даваш в замяна, Турмс! Но с теб е безполезно да се говори за пари. Умирам от срам, че не се грижиш за доходите на домакина ни. Но първо ще накарам да нашарят с камшик Ханна и лично ще следя да няма никаква милост.

Дори и сега, когато разказвам всичко това, не намирам думи за свое оправдание. Всичко стана толкова бързо, че аз, скован от чувство за собствената си вина, не съумях да се намеся. Арсиное си тръгна, а аз продължих да седя неподвижно, подпрял с длани главата си, вторачил поглед в цветните каменни плочи на пода. Осъзнах се чак когато чух виковете на Ханна. Бесен от гняв, изскочих на двора и видях, че Ханна беше привързана с кожен ремък към стълба и един роб от конюшнята я удряше по голия гръб с някакво отвратително упоение. Дрехите на момичето бяха полусъдрани и на нежния му гръб ясно личаха алените следи от камшика.

Аз се нахвърлих върху роба, издърпах от ръцете му камшика и го ударих по лицето. Той изстена и се отдръпна назад. Арсиное ме гледаше, цялата разтреперана. По бузите й бяха избили червени петна.

— Стига! — извиках аз. — Продай момичето, щом толкова искаш, но в някой порядъчен дом. Трябва да й намерим човек, който да може да се грижи за нея.

Щом секнаха ударите, Ханна падна на колене и тихо продължи да хлипа, макар да се опитваше да не издава нито звук. Видях, че беше изпохапала до кръв устните си, решена да не каже нищо.

Арсиное тупна с крак, облещи грозно очи и извика:

— Не се намесвай, Турмс! Тя трябва да си признае кой я е наредил така и къде е скрила получените пари!

Не издържах и ударих Арсиное през лицето, тъй че тя залитна назад, а аз се уплаших. Цялото й лице изведнъж посиня, а после посивя като пепел. Видях израза й на бездънна злоба, но това продължи само миг и тя изведнъж се успокои. Извадих ножа си, за да прережа ремъка, с който бяха завързали Ханна, но Арсиное даде знак на роба и каза:

— Не хаби ремъка, той струва пари. Нека робът да я отвърже, а после да надене същия ремък на шията й и още сега ще я заведа на пазара. Отивам и ще гледам да я дам на някой порядъчен човек за каквато и да е цена, щом тъй искаш, Турмс. Момичето не заслужава такава милост, но ти винаги си бил слепец.

Ханна вдигна подпухналите си от сълзи очи. Видях твърдостта й, видях, че е решена да не отговаря на никакви въпроси, въпреки че би могла да прехвърли цялата вина върху мен, тъй като аз бях първият й мъж. В погледа й нямаше присъда, а по-скоро благодарност, че й се бях притекъл на помощ.

Обзе ме долно чувство на облекчение заради това, че Ханна няма намерение да ме издава, и съвсем забравих, че не би трябвало да имам доверие на Арсиное. Казах:

— Закълни ми се, че ще я продадеш на най-добрия възможен човек! Закълни се, че ще я продадеш на някого, който ще обещае да се грижи добре за нея и за бъдещото й дете, дори и да предлага по-ниска цена!

Арсиное ме погледна в очите, въздъхна дълбоко и заяви:

— Разбира се. Все едно на каква цена. Само и само да се отървем от нея.

Появи се роб и заметна плащ на раменете на момичето, а друг, същият, който я биеше, преметна през шията й ремъка и я задърпа напред. Арсиное тръгна след тях, а аз останах вцепенен и сам. В последния миг събрах сили, хукнах след тях и хванах Арсиное за ръка: