Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Кориолан е съзнавал, че хората от неговото съсловие няма да го спасят от народния гняв. Опасявайки се за живота си, той бе избягал през нощта от собствения си дом, охраняван от ликторите, бе преминал през градските порти и бе взел кон от собственото си имение извън града, след което бе препуснал на север, при волските.

До Рим бяха достигнали слухове, че волските са го приели с разтворени обятия, дали му нови дрехи и му позволили да извърши жертвоприношение на боговете, които го закриляли в бягството му. Волските, както и другите народи около Рим, ценяха високо римското военно изкуство и се надяваха, че прославеният военачалник, озовал се сред тях, ще им бъде от полза и ще обучи собствените им воини.

Наложи се есенният празник в цирка на Рим да бъде проведен два пъти. Тъй като при първото провеждане на празника бе допусната някаква грешка, боговете бяха изразили недоволство и изискваха повторно провеждане на празника. Бяха изпратени няколко лоши предзнаменования до жреците на Рим, че ако не бъдат послушани безсмъртните, градът ще бъде сполетян от злини. Сенатът предпочете да изразходва допълнителни средства и да организира отново игрите, но да не обижда боговете. Впрочем Терций Валерий отбеляза ехидно, че на сената му е необходим начин да отвлече вниманието на народа от развоя на събитията, ето защо послушните жреци бяха изтълкували по този начин знаменията.

Ние с Арсиное имахме за първи път възможност да присъстваме на подобни състезания и заехме хубави места в огромния цирк на Рим. Никога по-рано не бях виждал огромната постройка откъм вътрешната й страна. Римските състезания съвсем не приличаха на гръцките, по време на които се състезаваха свободни мъже, които мереха силата си. Вярно е, че римляните бяха наследили бойните изкуства и състезания от етруските, но съвсем бяха забравили първоначалното символно значение на кръвопролитията. Всичко бе придобило примитивен вид и кръвта се лееше единствено за удоволствието на тълпата. Дрехите на бойците, които трябваше да бъдат в различни цветове и да имат различни значения, както и бойните оръжия, като например тризъбец и мрежа, противопоставени на меч и щит, се определяха от жреците според правилата, създадени още в Регион, но самите бойци, както и тълпата, не разбираха изобщо смисъла на ритуалите.

Не искам да разказвам в подробности за кървавите състезания, които от жертвоприношение към боговете се бяха превърнали в кръвопролития без смисъл. Народът на Рим беше вълчи народ, който се радваше най-много на тези, които чакаха с чукове на рамо, за да размажат главата на падналия в боя. Бойците бяха роби или военнопленници, а не доброволци, както някога при етруските. Само ще спомена, че Арсиное се възбуждаше много от насилията, които се извършваха над животни и роби, и белите й ръце пляскаха възторжено. Беше облечена винаги в алени дрехи и косата й, която блестеше като мед, бе сресана по гръцки маниер, като на статуите, изобразяващи Афродита. Всичко това събуждаше завистта на местните знатни жени, които не умееха да си правят толкова изящни прически. Мога да кажа, че именно по време на празниците, когато придружавахме Терций Валерий в цирка и когато Арсиное му бършеше публично лицето, тя бе забелязана и за красотата й се заговори. Все още помня прекрасното й лице, застинало в очакване как ще се развие боят на арената, или пък във възторг от победителя, когато тя ставаше на крака да го аплодира заедно с хилядната тълпа. Зад стените на цирка тъмнееха хълмовете на Рим, обрасли в лаврови дървета и дъбове. Точно тъй помня лицето на Арсиное — на фона на тъмнеещите се хълмове, сред зловещото безмълвие или крясъците на зрителите. Помня го, защото тогава все още я обичах.

Най-късите дни на годината в Рим бяха посветени на бога, когото зовяха с името Сатурн. Това бе тъй старо и тъй свещено божество, че римляните се осмеляваха само внимателно да пооправят от време на време дървените колони, които подпираха фронтона на храма му. Сатурн беше по-стар от Юпитер Капитолийски, чийто храм бе издигнат от Ромул, първия цар на Рим. Говореха, че Сатурн е стар като земята. Празниците, които провеждаха в негова чест, римляните наричаха сатурналии. Хората си раздаваха подаръци, което през останалите дни на годината беше рядкост в Рим. Патрициите и плебеите се смесваха и робите заповядваха на господарите си. През тези дни всички роби от мъжки пол можеха да получат от господарките си това, за което не се говореше публично, тъй като римляните уверяваха, че по-целомъдрени жени от техните не могат да се намерят в целия свят. Но настойчивостта на това твърдение ме караше да мисля, че то не беше съвсем вярно. По този начин робите бяха омаломощавани и през останалото време на годината вършеха послушно работата си. По време на сатурналиите виното се лееше като вода, навсякъде по улиците имаше представления и никаква подигравка не се взимаше на сериозно. Тези дни наистина преобразяваха Рим и приличието съвсем се забравяше. Арсиное, въпреки че ходеше с наведена глава и гледаше да се държи скромно пред външни хора, получаваше непрекъснато подаръци, и то не само някакви си глинени съдове, а мазила, финотъкани одежди, помади, статуетки и дори украшения от благородни метали, огърлици и обици със скъпоценни камъни и сребърни огледала. Терций Валерий бе заповядал да се изпекат от глина статуетки, изобразяващи волове или овце, които Арсиное даваше в замяна на получените подаръци, за да подчертае скромността на дома, в който живееше.