Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Моля те — казах, — научи името и къде живее човекът, който ще я купи, за да можем да узнаем как сме настанили Ханна.

Арсиное спря и поклати глава с укор.

— Скъпи Турмс, прощавам ти, защото си мъж и не разбираш. Държиш се тъй, сякаш ти се е наложило да умъртвиш любимото си куче или кон от милосърдие към недъзите му. Но добрият господар обикновено възлага подобно нещо на близък приятел и не иска да знае къде и кога е извършено умъртвяването. Пощади собствените си чувства и не се опитвай да разбереш къде ще попадне Ханна. Опитай се да я забравиш. Имай ми доверие, Турмс! Ще я уредя по най-добрия възможен начин, тъй че да си доволен. О, богове, колко си чувствителен!

Явно боговете бяха решили да отредят такава съдба на Ханна и на мен ми бяха необходими цели девет години, както разбрах още от знамението, за да осъзная напълно кой съм всъщност и най-сетне да достигна до необходимата възраст на промяната. Навярно поради тази причина боговете ми бяха дали именно Арсиное за спътница, иначе не бих могъл да се задържа тъй дълго при земните желания и страсти. Кой друг, ако не Арсиное, би могъл да ме държи година след година окован в сивото ежедневие? Убеден съм също, че пак Арсиное бе накарала Терций Валерий да говори с мен. Един ден той ме повика настрани и каза сърдечно:

— Турн, скъпи сине, знаеш, че съм привързан към теб и че пребиваването ти в дома ми заедно с Арсиное облекчава тежките и печални дни на старостта ми. Наскоро пак се почувствах зле и всичко това ми напомни за смъртта, което пък ме кара да се безпокоя и за твоето бъдеще… Виж какво, Турн — продължи той с разтреперан глас, — много те обичам и това ми дава право като на човек с опит да кажа, че животът ти не е живот, достоен за мъж на място. Ти не проявяваш никаква изобретателност, макар да си се запознал добре с града ни и да говориш езика ни като истински римлянин. Можеш да станеш римски гражданин, стига да поискаш.

Той говореше, а тялото му се тресеше и от устата му течеше слюнка. Влезе Арсиное и си даде вид, че уж случайно е дошла точно в този момент, избърса устата му с кърпа, погали го по оредялата глава и ме попита:

— Надявам се, че не огорчаваш нашия домакин?

Щом усети ръката й, Терций Валерий веднага се успокои, спря да трепери, погледна я обичливо и каза:

— Не, дъще, той никак не ме огорчава, по-скоро аз го измъчвам с брътвежите си. Имам предложение към теб, Турн. Ако искаш, ще ти помогна да получиш гражданство в някоя от приличните триби 46 46 Триба — избирателен и териториален окръг на Древния Рим. — Б.пр. . Като плебей, разбира се, но това не е толкова лошо. В края на краищата си пристигнал в Рим с доста голямо състояние от злато и имуществото ти ще стигне да заплатиш цената, необходима, за да добиеш правото на място във войската като тежковъоръжен воин. В конницата няма да те вземат, но пък в пехотата сигурно няма да имаш затруднения, още повече, жена ти ми каза, че имаш военен опит. За това свидетелстват и белезите по лицето ти. Възползвай се от случая, Турн. Останалото ще зависи от теб, тъй като вратите на Янус 47 47 В римската митология бог на вратите, а оттам и бог на всяко начало. Изобразяван е с две лица — едно обърнато към миналото и едно към бъдещето. — Б.пр. са винаги отворени.

Аз, разбира се, усещах приближаването на страшна война. Знаех, че изменникът Кориолан обучава волските на римско бойно изкуство. Той беше дотам хитър, че направляваше отрядите с воини към римската провинция и ги караше да запалват и да унищожават селищата, в които живееше простолюдието, но не закачаше именията на патрициите. Хората, които и без това нямаха особено доверие към патрициите, мислеха, че последните са влезли в тайно съглашение с Кориолан, опитвайки се да отнемат законните права на обикновения народ, придобити едва напоследък и то с извънредно големи усилия. Така че призивът да се записват във войската будеше у простите хора още по-голямо недоверие и подозрение.

Аз ни най-малко не се и съмнявах, че бих могъл да получа римско гражданство дори без помощта на Терций Валерий. С предложената си помощ той, разбира се, ми желаеше само доброто (според собствените си виждания и според схващанията на Арсиное), но като римлянин, мислеше и за собствения си град. Един бивш хоплит като мен би бил добра подкрепа за войската — човек, току-що получил римско гражданство, не би жалил сили, за да си заслужи добро име.

Предложението му беше разумно, но само споменаването на думата „война“ ме караше да настръхвам и да изпитвам отвращение. Това неприятно чувство бе тъй силно, че аз отвърнах: