Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Веднъж тя каза:

— Подобни празници не са нищо ново за мен. Някога в Картаген празнувахме дните на Ваал по много по-невъздържан начин. Всичко това, което виждам сега в Рим, ми се струва като детска игра в сравнение с оргиите, в които участвах някога. Младите мъже изпадаха в такъв екстаз, че нанасяха с нож резки по телата си подобно на жреците, а богаташите често подаряваха някоя от къщите си или цели кораби на жените, които умееха да доставят удоволствие или които бяха просто по вкуса им и знаеха как да се държат. Доста умерени ми се струват римските празници в сравнение с празниците на младостта ми. — Тя срещна погледа ми и побърза да добави: — Разбира се, изобщо не мечтая за онези дни. Съвсем не желая да взимам участие в оргии на страстта. Та нали именно страстната любов ме накара да тръгна по петите ти, Турмс! Именно страстта ме доведе до гибел, но слава на боговете, отново намерих сигурен покрив над главата си. И все пак — човек може да си спомни младостта и да въздъхне, да поклати глава сега, когато е помъдрял. Особено ако е жена като мен, която дължи благодарност на болен старец и споделя ложето на безделник.

С тези думи Арсиное искаше да ми напомни, че не съм нищо друго, освен гост в къщата на Терций Валерий и че дължа дори и това единствено на нея. Но празничното настроение, прекрасната храна, вино и ценните подаръци, които получаваше, я настройваха да се чувства добре и Арсиное сама ме привличаше нощем в ложето си.

Когато веднъж лежахме нощем един до друг, тя започна да ми говори с по-мек глас, сякаш й бе омръзнало да ме кори.

— Турмс, любими мой, месеците минават, а ти не предприемаш нищо. Свикнал си всичко да ти се поднася наготово. Скоро Мисме ще навърши четири години. Мисля, че е време да намериш начин да стъпиш на краката си. Ако не мислиш за себе си, помисли поне за мен и за бъдещето на дъщеря си. Не можеш ли да се научиш да караш бойна колесница или да свириш на тръба? Всъщност какво умееш, Турмс?

Бях сънлив и не исках да разсърдя Арсиное, затова казах полушеговито:

— Струва ми се, че ти самата знаеш най-добре колко добър любовник съм, Арсиное! Ако все още си съгласна с това, не ти ли е то достатъчно?

Тя ме плесна през устата, след което започна да рисува разсеяно с пръст по гърдите ми и каза:

— Никой мъж не може да се сравнява с теб в това отношение, Турмс. Но ето че ми хрумна една идея! Ако това е единственият ти талант, защо не се възползваш от него? Много римлянки биха останали доволни от теб и ти би се издигнал на висок обществен пост чрез леглата на патрицианките. Това е стар, изпитан способ, който често помага.

Възмутих се от думите й:

— Арсиное, нима не ме обичаш вече, щом си готова да направиш от мен платен роб на знатните римлянки?

Тя ме погледна озадачено, но като разбра, че ме е ядосала, побърза да ме успокои:

— Някои мъже биха приели думите ми като искрена похвала и биха били доволни от такова предложение. Вярно е, сигурно бих била ревнива, ако знаех, че спиш с други жени, но нали съм сигурна в обичта ти към мен! Така че нищо друго не би имало никакво значение! Но забрави думите ми, Турмс. Това беше само мимолетно хрумване.

След като Арсиное заспа, аз дълго време лежах буден и някак потиснат в постелята, вслушвайки се в шума и веселието на сатурналиите, които проникваха през стените на дома.

Само няколко дни по-късно, когато градът все още не бе утихнал от току-що миналите празници, а аз се чувствах ужасно, при мен дотича Арсиное с бледо като мрамор лице и със злобен вид, тъй че не изглеждаше особено красива, а по-скоро приличаше на медузата Горгона.

— Турмс — рече тя предизвикателно, — забелязал ли си нещо нередно у Ханна?

Трябва да си призная, че отдавна не бях обръщал особено внимание на Ханна, макар понякога да срещах погледа й, докато двамата си играехме с Мисме. Почти не бях разговарял с нея от онази нощ в Панорм, когато бях постъпил безразсъдно с момичето.

— Не, какво имаш предвид? — попитах аз.

Арсиное изпадна в ярост:

— Всички мъже са слепци! — извика тя. — Нима не виждаш, че Ханна е бременна? Ах, напразно се доверявах на мургавата развратница. Мислех, че ще съумея да я продам за висока цена в някой достоен дом. А сега кой ще я вземе, щом чака дете! Колко по-високо биха заплатили за нея, ако беше недокосната! Мислех, че я възпитавам добре. Но неблагодарницата е блудствала с някой роб или слуга зад гърба ми! Или може би с повече от един? Дали не е позната на мнозина ликтори и гладиатори? Аз ще й дам да разбере…